Невинен
- Автор: Туроу Скотт
- Серия: Окръг Киндъл #8
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: ЕРА
- ISBN: 978-954-389-098-9
- Переводчик: Марин Загорчев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Невинен». Краткое содержание книги:
А сега съм обвинен в убийството на съпругата си…
Преди две десетилетия Ръсти Сабич и Томи Молто се сблъскват в земетръсен процес за убийство. Сега Сабич вече е съдия. Но отново е обвинен в отнемането на човешки живот. Този път – на съпругата си…
На пръв поглед тя умира от естествена смърт. Но защо Ръсти чака цял ден, преди да съобщи на някого? Старият му враг, прокурорът Томи Молто, започва разследване. И открива улики, които сочат към Сабич… А скоро приключилата връзка на Ръсти с доста по-млада жена допълнително наелектризира ситуацията…
Двама силни мъже се изправят един срещу друг в съдебната зала. Отново. И всеки иска да бъде победител.
Експлозивната съдебна драма проследява сблъсъка на Ръсти Сабич и Томи Молто двайсет години след събитията в бестселъра „Невинен до доказване на противното“. А безспорният майстор в жанра Скот Търоу за пореден път шокира с разкритията си за погрешимостта на съдебната система – от машинациите на прокурорите и адвокатите до нагласените доказателства, които често изопачават истинския смисъл на справедливостта…
– Той призна пред съда, че е виновен – изтъкна Бранд.
– Би ли направил такова нещо, за да защитиш детето си? Той не го е направил, Джим, а синът му е единственият, който имаше мотив да опита такова нещо, за да го измъкне. Затова Ръсти се призна за виновен.
– Той е убиец.
– Знаеш ли? Вече не съм толкова сигурен и за това. Кажи ми какво е пречело на тази жена, която така или иначе само се мъчеше, да спре да се съпротивлява срещу демоните, които я тормозеха, и да сложи край на живота си, след като е научила за изневярата на съпруга си?
– Върху шишенцето с хапчетата имаше негови отпечатъци. Чел е информация за фенелзина в Интернет.
– Това ли са всичките ни доказателства? Нима искаш да ми кажеш, че нямаше да преразгледаме обвиненията, ако знаехме, че Барбара е ходила в банката?
– Не можехме да позволим пак да му се размине. Да не говорим пък за теб. Двайсет години Ръсти ти тежеше като камък на шията.
Томи не беше искал такава услуга. Стореното от Бранд не му помагаше. Но седнал в мрака, заслушан в дишането на жена си и откъслечните въздишки на малкия си син, следващи понякога удивителен ритъм, той разбра едно – ако Бранд бе извършил такова нещо, той го беше направил заради него.
– Това улеснява и тебе, Джим. Все пак ти ще се кандидатираш за окръжен прокурор догодина.
Откровен, но плах и смирен до този момент, помощникът се наведе напред и очите му проблеснаха гневно. С все сила стисна големите си юмруци.
– От години ти служа като слуга, Томи, защото съм ти задължен. Защото го заслужаваш. Ти се грижи за мен повече, отколкото собствените ми братя. Никога не съм поставял моите интереси пред твоите. Обичам те и ти го знаеш.
Да, Томи го знаеше. Бранд го обичаше. И той обичаше Бранд. Обичаше го, както войниците се научават да обичат другарите си по окоп, бдят един за друг и са сред малкото, които разбират страха и жестокостта на войната. Така двама души стават нещо като сиамски близнаци, свързани със сърцата си или с някой друг жизненоважен вътрешен орган. Бранд бе предан. Беше умен. Но той се държеше здраво за Томи и по свои подбуди. Защото имаше нужда от съвест.
– Виж какво – продължи Бранд. – Умът понякога ни играе номера. Събуждаш се посред нощ уморен и ядосан и изведнъж ти хрумва някоя шантава идея, най-вече защото можеш да я осъществиш, започваш да я обмисляш и тя сама се оформя в главата ти. Да ти кажа честно, първите три часа, след като ми хрумна, не можех да спра да се смея. Изглеждаше ми много забавна тогава.
Томи се замисли. Може би беше вярно. Не че имаше някаква полза.
– Няма да позволя този човек да лежи за нещо, което не е извършил, Джим.
– Ти си луд.
– Не, не съм. Ще се обадя на съдия И. Още днес ще подадем искане за отмяна на присъдата. Още утре Сабич ще е на свобода. Само трябва да измисля какви аргументи да използвам. И какво да правя с теб.
– С мен ли? – смая се Бранд. – С мен? Аз не съм направил нищо. Не съм лъжесвидетелствал. Не съм представил фалшиви доказателства. Дори не съм пипнал компютъра. Прочети стенограмите, Том. Единственото, което направих, беше да кажа на съда, че картичката е подхвърлена. И представих доказателства, за да го докажа и да предпазя съда от вземане на грешно решение. Какво престъпление е това?
Томи тъжно погледна колегата си. В последно време престъпленията го натъжаваха. Когато беше по-млад, го разгневяваха. Но сега знаеше, че те са неизбежна част от живота. Колелото се въртеше, хората набираха инерция и през повечето време се владееха. А когато не съумееха да обуздаят импулсите си, работата на Томи бе да се погрижи да получат наказанието си, но не защото стореното от тях беше невъобразимо (не и ако си дадеш сметка за човешката природа), а защото другите хора, онези, които всеки ден полагаха усилия да се сдържат, имаха нужда от предупреждение и по-важно, от увереност, че лошите винаги си получават заслуженото. Обикновените граждани трябваше да видят смисъл в своето въздържание.
– Не можеш да ме съдиш – заяви Бранд. – Пък и дори да го направиш, Том, много добре знаеш какво ще стане. Хората ще обвинят теб.