![Вещиците: Лашър [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/1/4/veshchicite-lashr-bg-download.jpg)
Электронная книга - «Вещиците: Лашър [bg]». Краткое содержание книги:
Майка й излезе на улицата. Колите и камионите ревяха покрай тях. Майка й хукна към един голям камион, който се извиси над нея като сияеща стена от стомана, като огромно лице със зла уста и нос.
Да, скъпа моя, това ще ни спаси.
Майка й събра всички сили и успя да се качи на високото стъпало и да отвори вратата.
— Моля ви, господине, вземете ме с вас, където и да отивате! Трябва да тръгна с вас! — Тя затръшна вратата на камиона. — Карайте, за бога, аз съм само една жена, не мога да ви нараня!
Емалет, къде си?
— Госпожо, трябва да идете в болница. Вие сте болна — каза мъжът, но се подчини.
Големият камион потегли, моторът му изпълни целия свят с шум. На майка й й призля от клатенето и подскачането на камиона, и от болката. Постоянна болка. Главата й се отпусна на седалката.
Емалет, майка ти ме нарани!
Мамо, той ни вика.
Скъпа, ако ме обичаш, не му отговаряй.
— Госпожо, ще ви заведа в болницата.
Майка й искаше да каже: „Не, моля ви, недейте. Отведете ме оттук“. Но нямаше сили за това. Усещаше в устата си вкус на болест и дори на кръв. Болеше я. Емалет също чувстваше болката й.
Гласът на баща й беше много далечен, нямаше думи, само викове.
— Ню Орлиънс — каза тя. — Там е домът ми. Трябва да се върна там. Трябва да стигна до къщата на Мейфеър на Първа и „Честнът“.
Емалет знаеше каквото знаеше майка й. Там беше Майкъл. Щеше й се да каже това на шофьора на камиона. Майка й беше много зле. Майка й скоро ще повърне и тогава ще дойде онази ужасна миризма.
Спокойно, мамо. Вече не чувам татко.
— Майкъл Къри, в Ню Орлиънс. Трябва да стигна при него. Ще ви платя. Ще ви платя много. Ще ви платя. Обадете му се. Вижте — ще спрем до телефон по-късно, когато излезем от града, но…
Тя извади пари от чантата си — много, много пари. Мъжът се втренчи в майка й с кръглите си човешки очи, беше изумен, но искаше да й помогне, да направи каквото тя му казва, мислеше, че е млада и хубава.
— Ще тръгнем ли на юг? — попита майка й, отново й беше зле, едва говореше. Болката я обгърна отново, обгърна и Емалет. Ооооох… Това бе най-ужасното нещо, което Емалет бе чувствала. Тя ритна в малкия си свят. Но не искаше да ритне майка си.
Гласът на баща й отдавна бе отмрял сред грохота на колите и сиянията на светлините. Светът около тях бе огромен.
— Отивам на юг, госпожо — каза мъжът. — Отиваме на юг, точно така, но позволете ми да ви заведа в болница.
Майка й затвори очи и светлината в ума й угасна. Главата й се килна настрана. Тя спеше и сънуваше. Парите бяха паднали в скута й, по пода и по педалите. Мъжът се навеждаше и вдигаше по една банкнота, като се опитваше да не отделя очи от пътя и колите, които фучаха пред него. Коли, път, значи магистрала. Ню Орлиънс, юг.
— Майкъл — каза майка й. — Майкъл Къри. Ню Орлиънс. Но знаеш ли, мисля, че е записан при Мейфеър в указателя. „Мейфеър и Мейфеър“. Обади се на „Мейфеър и Мейфеър“.
Шестнайсет
Установиха, че Алисия Мейфеър е направила спонтанен аборт към четири следобед и е била мъртва повече от три часа, когато Мона е отишла да я види. Те, разбира се, я бяха проверявали. Бяха пускали светлините и сестрата бе казала, че тя не иска да се събуди. Ан Мари бе влизала и излизала от стаята й преди и след смъртта й.
Никой не бе видял друг да влиза там. Стаята бе частна.
Лесли Ан Мейфеър се обаждаше на всички жени от семейството. Райън също се обаждаше от центъра. Обаждаше се и секретарката му.
Когато най-сетне се отърва от прегръдките и целувките, Мона се заключи в стаята си и свали с яд бялата рокля и панделката.
Разбира се, не можеше да се обади на Майкъл и да му каже, не, да го помоли да дойде. Телефонът постоянно беше зает.
Само по гащички и сутиен, тя зарови из дрешника си за по-хубави дрехи. Но такива нямаше. Отключи вратата и прекоси коридора до стаята на майка си. Никой не я забеляза. Разговорите долитаха до нея като неразличим рев откъм стълбището. Навън се затръшваха врати на коли. Древната Евелин плачеше силно и безутешно.
Дрешника на Сиси. Сиси бе висока само метър и петдесет. Мона също бе почти толкова. Зарови из дрехите и палтата, из костюмите на майка си, докато не откри тясна пола, която според майка й бе твърде къса. Добре, тя беше подходяща, после намери и една от блузите на Сиси, които тя носеше между девет и единайсет сутрин, преди да започне да пие и да облече халат, за да гледа следобедните сапунки в дневната.