И пета ще умре [bg]

Тя затвори Инстаграм и отвори айМесидж. Прегледа снимките на коли, които бяха споделяли през последните няколко месеца, Лили никога нямаше да има кола, нито да вземе книжка, нито да се омъжи, нямаше да си роди деца, никога нямаше да…

Сълзите й отново бликнаха и Гейби се опита да ги пребори. Не си беше измила целия грим преди лягане и направо се ужасяваше как ли изглежда очната й линия.

— Добре ли си, миличка? — попита майка й от другата страна на вратата.

— Аха.

Дръжката задрънча.

— Защо е заключено?

Гейби не отговори. Избърса си очите.

— Може би е редно да закусиш. Ще ти стане по-добре, ако хапнеш нещо.

Аха. Една купа корнфлейкс оправя всичко.

— Може би по-късно, мамо.

Гейби се претърколи и злостно изрита чаршафа от краката си. Отвори фотоприложението на телефона си и разгледа албума си на Лили — стотици снимки, на тях двете в парка, в центъра, в училище. Беше запазила тук и някои от снапчата им. Харесваше им да използват снапчат17 за личните си разговори, понеже съобщенията изчезваха веднага щом ги видят всички получатели.

Бяха свободни да разговарят така, както им се иска, далеч от любопитните очи на родителите, които четяха всичко. Внимаваха да използват и айМесидж — за нещата, които искаха техните да видят, но истинските разговори се случваха в снапчат. Ако Лили кажеше нещо, което искаше да запази, като например коментара й за цепката на задника на Филип Крендъл в час по химия, Гейби правеше скрийншот, преди съобщението да изчезне от снапчата, и го запазваше във фотоалбума на Лили — защитен с парола и скрит, „родителоустойчив“, доколкото беше възможно. За разлика от мемориала в инстаграм тези снимки караха Гейби да се усмихва. Лили беше кралица на кратките коментари. Харесваше й да праща снимки на кучето си лхаса апсо, наречено Скрапи, придружени от кратки коментари. Гръмпи Кет не можеше да й стъпи на малкото пръстче. Имаше и снимки на коли — не онези, които намираше онлайн, а от местните автосалони, които наистина си е харесала. Следващия път, когато татко й заговореше за покупка на кола, планираше да му покаже някоя, която иска, от местните автокъщи, конкретна, да види дали може да го убеди да отидат до салона и да направят оферта, да разкрие блъфа му. Любимата й беше едно камаро от 2010-а, която намери в центъра, черешова на цвят, с черна тапицерия. Ако влезеше в училище зад волана й, щеше да завърти главите на всички момчета — и на момичетата също.