И пета ще умре [bg]

Автор: Баркер Джей Ди
Серия: У4М #2
Год: 2019
Язык: болгарский
Год: ПЛЕЯДА
ISBN: 978-954-409-405-8
Переводчик: Елена Павлова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «И пета ще умре [bg]». Краткое содержание книги:

Трупът на млада жена е открит в замръзналото езеро в Джаксън Парк. Полицията бързо я идентифицира — Ела Рейнолдс, изчезнала преди три седмици. Как се е озовала там? Та нали езерото е заледено от месеци? А още по-озадачаващи са две открития: първо, Ела се е удавила в солена вода, второ — тя е с дрехите на момиче, изчезнало преди по-малко от два дни. Докато колегите му от чикагската полиция се опитват да разгадаят мистерията, Портър тайно продължава издирването на У4М (убиецът „Четирите маймуни“). Щом федералните научават за „подмолната му дейност“, временно го отстраняват и разследването е поверено на партньорите му Клеър и Наш. Портър е обсебен от желанието да залови Бишъп, ала разполага само с една неясна фотография. Снимка, която го отвежда от Чикаго в Ню Орлиънс… и в свят, по-жесток, отколкото си е представял. Много скоро той разбира, че единственото по-страшно от ума на сериен убиец е умът на жената, която го е родила… Невъзможно е да играеш ролята на Бог, без да опознаеш Сатаната. Информация за автора Джонатан Баркър, чиито творби са сравнявани с романите на Стивън Кинг, Дийн Кунц и Томас Харис, напълно заслужено е награден с „Брам Стокър“ за изключително успешен дебютен роман. Книгите му вече са издадени в много страни, а правата за заснемането им — откупени от филмови и телевизионни компании.

Перейти на страницу:

Имаше камери и в двата края на коридора — тъмни черни очи, втренчени надолу от тавана. Не бях открил камера в кабинета на д-р Огълсби, но бях почти сигурен, че има такава. Онази в стаята ми беше скрита зад вентилационната решетка до флуоресцентните лампи и гледаше отгоре. Не издаваше нищо звук, но я усещах да мига.

Любопитен съм, докторе, дали си седите на бюрото и ме гледате и в момента на някой монитор? Прозренията изобилстват и ги добавяте в малкото си тефтерче, а? Представям си ви как пишете трескаво, всяка дума по-безсмислена от предишната. Бедният малък Ансън Бишъп, сираче, родено от пожара.

Момичето нататък по коридора пак плаче. Странно е, предвид часа.

Портър

Ден четвърти, 7:13 ч.

Телефонът на Сара изписука.

В началото Портър не беше сигурен какъв е звукът или откъде идва, но след това забеляза телефона на адвокатката в скута й.

Тя се размърда, сгушена до рамото му, и заспа отново.

Телефонът пак изписука.

Лампичките над тях оживяха, а от високоговорителите прозвуча глас:

— Внимание, пътници, моля, вдигнете облегалките на седалките си и приберете масичките, започваме спускане към Ню Орлиънс. По местно време там е седем и трийсет, а температурата е петнайсет градуса. За нас беше удоволствие да летим с вас и ви пожелавам приятно прекарване в Голямото безгрижие15.

Клепачите на Сара изпърхаха. Тя присви очи срещу ярката светлина.

— Добро утро, слънчице — промърмори и премляска.

Телефонът й пак изцъка.

— Мислех, че трябва да са в самолетен режим, иначе цялата буца метал ще се стовари на земята.

— За твое щастие си си сложил коланчето да те опази — тя си взе телефона и погледна екрана му. — Когато се приближим до земята, те започват да прихващат кулите отново… — тя се намръщи. — Получавам текстови съобщения. Обаче не са за мен, а за теб.

— Какво?

— Виж — тя връчи телефона на Портър.

Не трябваше да унищожаваш телефона, Сам.

Не беше хубаво.

Ама хич.

— Откъде е взел Бишъп номера ти?

Сара сви рамене:

— Не знам. Може би от табелата пред офиса ми, от указателя, интернет или моя визитка. Може майка му да му го е дала. Аз съм адвокат, Сам. Номерът ми е навсякъде.

Детективът написа: Бишъп?

За известно време нямаше отговор, после: Хареса ли ти разходката по Пътя на спомените?

Портър заяви: Намерих котката ти.

Бишъп отговори: Да не искаше да кажеш, че двамата сте намерили котката?

Портър погледна към Сара. Тя се беше втренчила в телефона.

Бишъп: Няма нищо, Сам. Знам, че не си сам. Радвам се за теб. Сара ми се струва приятна жена. Хедър щеше да я хареса. Сигурна съм, че щяха да се сприятелят.

Портър: Медальонът на Либи е у мен.

Без отговор.

Портър: Нейният медальон е, нали? Онзи под дъските в караваната на Картър? Каква ти беше тя? Знаеш, че е мъртва, нали?

Без отговор.

Портър: Бишъп?

Бишъп: Липсва ми майка ми, Сам. Ужасно искам да си поговоря с нея за Либи.

Портър: Предай се. Ще уредя съседни килии.

Бишъп: Няма нужда. Ти ще ми я доведеш.

— Как ли пък не — каза Портър на глас.

Портър: Тя никъде няма да ходи.

Бишъп: Пращам ти снимка, Сам. Няма да ти хареса. Ще трябва да поговорим, след като я видиш.

Телефонът звънна, малка картинка се зареди на малък екран — две момичета в безсъзнание на бетонен под.

Бишъп: Тук ли си, Сам?

Сара пипна снимката с два пръста, увеличи я и я показа с подробности.

Едното момиче беше увито в зелено одеяло, със смъртно бледо лице и кръв по устните. Другото изглеждаше като извадено от реката, дрехите и косата й бяха мокри и сплъстени.

Портър не разпозна и двете.

Портър: Кои са те?

Бишъп: Гостенки на един приятел. Не се справят добре обаче. Боя се, че ако ги оставя на грижите му още време, може да ги сполети същата съдба като на Ела Рейнолдс и Лили Дейвис. Ти не би го желал, нали? Още кръв по ръцете ти? Ще сключим сделка помежду ни. Майка ми срещу момичетата: Проста размяна като едно време. Все още си ми длъжник… за последния път.

Портър: Няма да стане.

Бишъп: Има и други момичета, Сам.

Бишъп: Ако съобщиш на приятелите си в синьо, и двете умират. Все още имам куп кутии…

Бишъп: Остави си всичките пари в шкафчето на влизане в затвора.

Портър: Не.

вернуться

Big Easy — псевдоним на град Ню Орлиънс. — Бел. ред.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?