Дар за бурята [bg]

— Не се притеснявай, ние тъкмо свършихме, вземи единия за теб, а останалите остави в шкафчето в склада — отговори Рос. — Благодаря, Флора, скоро ще ти дам отговор — каза рязко тя.

— Помисли си добре, сестрице — настоя Флора, преди да затвори вратата на кабинета зад гърба си.

Рос отвори чекмеджето на бюрото и без да погледне докладите, ги пъхна вътре. След това просто се втренчи в трепкащия на екрана курсор, броейки премигванията му едно, две, три, четири, до шейсет и по-нагоре.

Стана и отиде в склада; отвори шкафа с ключовете и преброи дубликатите, които бе поръчала. Установи, че два липсват, този на Ернесто и този, който Флора бе взела. Върна се в кабинета усмихната, изключи компютъра и излезе, затваряйки вратата зад себе си.

Амая погледна часовника, изчисли разликата със Съединените щати и набра номера на Джеймс. Въпросът, който ѝ бе задала Енграси, бумтеше като чук в главата ѝ през целия следобед.

— Много ни липсваш — долетя отговорът му отвъд океана. — Кога идваш?

Тя заобяснява, че разследването за убийството на Йонан не върви в правилна посока. Че приятелката ѝ доктор Такченко е претърпяла тежка катастрофа с колата… Може би след няколко дни. Чуваше как Ибай бърбори, докато си играеше с телефона, и се почувства изключително тъжна, страшно зле.

После позвъни на Маркина.

— Цял следобед се опитвам да се свържа с теб. Какво ти се яде за вечеря?

— Бях много заета. Сигурно ще се зарадваш да чуеш, че Йоланда Беруета е доста по-добре, днес ходих при нея в болницата.

Тя замълча, изчаквайки отговора му.

— Добра новина.

— Разказа ми за вашата среща.

— …

— Тази, на която си ѝ препоръчал да се свърже дискретно с мен, защото аз съм човекът, който би могъл да ѝ помогне.

— Съжалявам, Амая, тя беше в пълно отчаяние, дожаля ми, заприлича ми на собствената ми майка с тази нейна обсебеност по бебета, но не можех да направя нищо. Само ѝ казах, че ако успее да привлече вниманието ти невинно към случая, може и да ѝ помогнеш. И не сбърках, помогна ѝ.

— Ти ме манипулира.

— Точно това избегнах, Амая, не ми се щеше да се изправи пред теб и да обяви, че аз я пращам; това вече щеше да е манипулация и нещо напълно нередно. Да, свързала се е с теб по моя препоръка, но това беше само съвет към отчаян и дълбоко страдащ човек. Ти прояви интерес и сама взе решението да ѝ помогнеш. Не можеш да ме упрекваш, че имам доверие в теб.

— Това не ти попречи да спъваш работата ми.

— Защото не направи нещата както трябва, много добре го знаеш.

— Имам предвид снощния ни разговор. Мразиш да отваряш гробници, а ми пращаш тази жена. Аз те моля за разрешение, а ти ми отказваш с упрека, че съм обсебена от случай, към който сам ме тласкаш, но без да ме подкрепяш.