Сенки в снега [bg]

Бовоар отново се обърна към Венсан Жилбер.

— Един човек обаче няма нужда от тези скъпоценности. Вие, сър. Вече сте богат. Освен това ми се струва, че не отдавате голямо значение на парите. Имате друга мотивация, друг господар. Парите не са вашата валута, не. Вие трупате комплименти. Уважение и възхищение. Запасявате се със сигурност, че сте по-добър от всички останали. Дори светец. Вашето его има нужда от захранване, а не банковата ви сметка. Вие сте единственият сред заподозрените, който не би докоснал съкровището, защото то не означава нищо за вас.

Ако доктор Жилбер бе способен да изтръгне живота на Бовоар само с поглед, младият инспектор щеше да се строполи мъртъв на място. Но вместо да умре, Жан Ги се усмихна и продължи да разказва, а тонът му изведнъж стана спокоен и благоразумен:

— Има и още една загадка. Кой е бил този Отшелник? В началото Оливие твърдеше, че човекът бил чех и се казвал Якоб, но наскоро призна, че ни е лъгал. Не знае нищо за убития, освен че не е бил чех. По-скоро канадец — англоезичен или франкофон. Говорел безупречен френски, но като че ли предпочитал да чете на английски.

Бовоар забеляза как Рор и Хана Пара се споглеждат с облекчение.

— Единствената следа, която оставаше, отново водеше към антиките в колибата. Не разбирам от такива неща, но специалистите твърдят, че предметите са удивителни. Явно човекът е имал усет за старинното. И не е събирал вещи оттук-оттам, от битпазари и гаражни разпродажби.

Жан Ги замълча. Виждал бе Гамаш да го прави многократно — леко затягаше примката около заподозрения, после я отпускаше, после пак затягаше. Но беше толкова изкусен, внимателен и деликатен, че престъпникът дори не осъзнаваше. Главният инспектор продължаваше уверено, без да се разколебава. Убиецът се ужасяваше, щом му просветне какво се случва. А началникът разчиташе точно на този ужас. Да изхаби нервите на човека, да го пречупи. Но за това се искаше много вътрешна сила и търпение.

Бовоар никога не бе предполагал колко е трудно да представи фактите по такъв начин, че убиецът в крайна сметка да разбере накъде отиват нещата. Не биваше да се издава твърде рано, за да няма шанс заподозреният да се измъкне, нито твърде късно — за да не е събрал достатъчно сили да отвърне на атаката.

Не, целта беше да обтегне нервите на убиеца до краен предел. След това да го накара да си помисли, че е вън от подозрение, че някой друг ще понесе вината. Да го остави да си поеме въздух и после да го изненада, когато е свалил гарда.