Опиянена от теб
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-099-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Опиянена от теб». Краткое содержание книги:
„Изумително и прекрасно е, че историята на Гидиън и Ева докосна толкова много читатели по целия свят. Пътуването беше невероятно и за мен е изключително вълнуващо да споделя „Опиянена от теб“ с милионите фенове на „Кросфайър“, които очакват излизането на книгата със същото нетърпение като мен.“ - казва Силвия Дей.
— Диана, какво удоволствие.
Престори се, че не усеща присмеха ми.
— Здравей, Ева. Точно си тръгвах…
Но аз вече напълно я бях изключила от съзнанието си. Хванах ръката на Гидиън и го дръпнах.
— Ела!
— Добре, чакай малко.
Каза нещо на Диана, но не разбрах какво, защото бях заета да го дърпам след себе си.
— За бога, Ева, защо е цялото това бързане?
Спрях до стената и огледах залата, търсех комбинацията от зелено и червено. Мислех си, че вече трябва да е забелязал бившата си любовница, освен ако тя съвсем съзнателно не го отбягваше. Разбира се, изглеждаше доста различно, след като бе променила късата си прическа, а и не бях видяла белокосия й съпруг, иначе щях да я разпозная много по-лесно.
— Знаеш ли, че Ани Лукас е тук?
Той стисна ръката ми още по-здраво.
— Не съм я виждал. Защо?
— Яркозелена рокля, дълга червена коса. Не си ли забелязал такава жена?
— Не.
— Танцуваше с Кари.
— Не съм обърнал внимание.
Погледнах го, започвах да се вбесявам.
— За бога, Гидиън, как е възможно да не си я забелязал?
— Извини ме, че не мога да откъсна очи от съпругата си — отвърна той сухо.
Стиснах ръката му.
— Извинявай. Просто искам да съм сигурна, че е тя.
— Обясни ми защо. Да не би да ти е казала нещо?
— Да, каза ми. Наговори ми куп мръсотии и след това си тръгна. Мисля, че Кари се измъкна с нея. Нали се сещаш, за да я изчука набързо.
Лицето на Гидиън се промени. Извърна се към залата и започна внимателно да оглежда присъстващите един по един.
— Не я виждам. Не виждам и жена, която да отговаря на твоето описание.
— Ани психоаналитик ли е?
— Психиатър.
Станах неспокойна, обзе ме лошо предчувствие.
— Може ли да си тръгваме?
Гидиън ме изгледа внимателно.
— Кажи ми какво ти каза.
— Нищо, което да не съм чувала до този момент.
— Това е успокоително — измърмори той. — Хайде да тръгваме.
Върнахме се обратно на масата, за да си взема чантата и да се сбогуваме с останалите.
— Мога ли да си тръгна с вас? — попита Кари, след като прегърнах майка ми за довиждане.
Гидиън кимна:
— Идвай!
Ангъс затвори вратата на лимузината.
Кари, Гидиън и аз се настанихме на седалките и минута след това колата се отдели от бордюра и се вля в трафика. Най-добрият ми приятел ми хвърли многозначителен поглед.
— Моля те, не започвай.
Мразеше, когато осъждам поведението му, и не можех да му се сърдя за това. Не му бях майка. Но го обичах и исках да му се случват само хубави неща. Знаех какво може да си причини, ако остане без наблюдение. Но точно в момента това не беше най-голямата ми грижа.
— Как се казваше тя? — попитах с надеждата, че знае името й, за да мога веднъж завинаги да разбера коя е червенокосата жена.
— Кого го интересува?
— Господи! — възкликнах аз и стиснах нервно чантата си. — Знаеш ли как се казва или не?
— Не я попитах — тросна се той. — Стига вече.
— Внимавай с тона, Кари — предупреди го тихо Гидиън. — Всички знаем, че имаш проблем. Не си го изкарвай на Ева, само защото е загрижена за теб.
Кари стисна зъби и се загледа през прозореца. Облегнах се, Гидиън прехвърли ръка през рамото ми и започна да го гали.
През останалата част от пътуването всички мълчахме.
Когато се прибрахме, Гидиън отиде в кухнята, за да си вземе бутилка вода, и в това време телефонът му звънна. Погледите ни се срещнаха през барплота, който ни разделяше. Кари тръгна с бавна крачка към спалнята си, след това изведнъж се обърна, дойде при мен и ме прегърна. Силно. Зарови лице в рамото ми и прошепна:
— Извинявай, бебчо.
И аз го прегърнах.
— Не заслужаваш да се отнасяш така към себе си.
— Не съм я чукал — каза той тихо и се отдръпна, за да ме погледне в лицето. — Щях да го направя. Струваше ми се, че искам да го направя. Но когато се стигна дотам, изведнъж ми мина през ума, че чакам дете. Дете, Ева. И не искам един ден, когато то порасне, да си мисли за мен по същия начин, по който аз мисля за майка ми. Трябва да се стегна и да оправя живота си.
Прегърнах го отново.
— Гордея се с теб.
— Е — той се отдръпна от мен и ме погледна смутено, — потърках я, докато свърши, защото така или иначе бяхме стигнали дотам, но пишката ми си остана в гащите.