Опиянена от теб
- Автор: Дэй Сильвия
- Серия: КРОСФАЙЪР #3
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: СофтПрес
- ISBN: 978-619-151-099-3
- Переводчик: Милена Радева
- Жанр: Романы для взрослых
Электронная книга - «Опиянена от теб». Краткое содержание книги:
„Изумително и прекрасно е, че историята на Гидиън и Ева докосна толкова много читатели по целия свят. Пътуването беше невероятно и за мен е изключително вълнуващо да споделя „Опиянена от теб“ с милионите фенове на „Кросфайър“, които очакват излизането на книгата със същото нетърпение като мен.“ - казва Силвия Дей.
Погледнах го в огледалото.
— Няма да ходим.
— Напротив.
— Гидиън, ако този запис с мен и Брет излезе на бял свят, няма да искаш да свързват името ми с твоето.
Изведнъж тялото му замръзна, после той рязко ме извърна към себе си.
— Я повтори.
— Много добре ме чу. Не мислиш ли, че фамилията Крос вече е преживяла достатъчно?
— Никога не ми се е искало толкова много да те нашляпам по дупето както в момента, ангелче. За твое щастие, никога не се държа грубо, когато съм ядосан.
Грубата шегичка не успя да отвлече вниманието ми от факта, че е твърдо решен да брани момичето, което някога бях и от което в момента се срамувах. Беше готов да ме предпази от скандала, да ме защити според силите си и ако се наложи, да поеме удара заедно с мен.
Не мислех, че е възможно да го обичам повече, но той непрекъснато доказваше, че греша. Обхвана лицето ми в ръце.
— Каквото и да се става, ще го посрещаме заедно. И ти ще носиш моето име.
— Гидиън…
— Не можеш да си представиш колко се гордея с това — каза той и докосна с устни челото ми. — Колко много означава за мен, че взе името ми и го направи свое.
— О, Гидиън! — Вдигнах се на пръсти и се притиснах към него. — Толкова много те обичам.
Отидох на работа с половин час закъснение и заварих заместничка на бюрото на Мегуми. Усмихнах й се и я поздравих, но отново се разтревожих за приятелката си. Надникнах в кабинета на Марк и най-искрено се извиних за закъснението. Когато стигнах до бюрото си, се обадих на Мегуми, но тя не отговори. Тръгнах към работното място на Уил.
— Искам да те попитам нещо — казах, когато го открих.
— Дано да мога да ти отговоря — отвърна той, завъртя се на стола и ме погледна през стилните си очила.
— На кого се обажда Мегуми, когато е болна?
— За всичко докладва на Дафни. Защо?
— Просто се тревожа за нея. Не отговаря на обажданията ми. Питам се дали не ми се сърди за нещо — обясних аз и нервно запристъпвах от крак на крак. — Много ми е неприятно, че не знам нищо и не мога да й помогна.
— Дафни каза, че звучала ужасно, каквото и да означава това.
— Никак не ме успокои, но все пак благодаря.
Тръгнах обратно към бюрото си. Марк ми направи знак да вляза в кабинета му, когато минах покрай него.
— Днес ще пускат шестетажните банери.
— Така ли?
Той се захили.
— Искаш ли да отидем да ги видим?
— Можем ли? — Бях толкова разсеяна, че предпочетох да изляза в горещия и влажен августовски ден, вместо да стоя в прохладния офис. — Би било фантастично!
Марк грабна сакото си от облегалката на стола.
— Да вървим.
Малко след пет се прибрах вкъщи и заварих хола си, превзет от козметички, фризьорки и гримьорки, облечени в бели престилки. Кари и Трей седяха на дивана с нещо лепкаво и зелено по лицата, а под главите им бяха поставени кърпи, за да не се изцапа бялата дамаска. Майка ми весело бърбореше, докато фризьорката оформяше секси прическата й от спускащи се къдрици.
Ваех един бърз душ и отидох при тях. Само за час успяха да превърнат пораздърпания ми вид в бляскаво произведение, като едновременно с това ме оставиха на спокойствие да разсъждавам за всичко, което цял ден безмилостно потисках — видеото, Корин, Жиро, Диана и Брет.
Някой трябваше да съобщи на Брет. И този някой бях аз.
Когато козметичката се приближи към мен с молив за устни, вдигнах ръка и я спрях:
— Червено, моля.
Тя замълча за миг, след това поклати глава и ме огледа внимателно:
— Права сте.
Задържах дъха си, докато фризьорката впръска в прическата ми последния слой лак за коса, и в този момент усетих, че телефонът в джоба на халата ми вибрира. Видях, че се обажда Гидиън, и вдигнах.
— Здрасти, шампионе!
— Какъв цвят е роклята ти? — попита той вместо поздрав.
— Сребриста.
— Наистина ли? — Гласът му придоби онова топло звучене, от което цялата настръхвах. — С нетърпение чакам да те видя облечена в нея. И съблечена.
— По-добре не чакай — предупредих го аз, — а довлечи прекрасния си задник тук до десет минути.
— Слушам, госпожо.
Присвих очи.
— Побързай или няма да ни остане време за лимузината.
— Ммм… Ще съм при теб след пет минути.