Опиянена от теб

— Не. Отидох да й се извиня за начина, по който се отнесох с нея. Почерпих я чаша вино, защото не можехме да стоим просто така в онзи проклет бар — отвърна той с раздразнение. — Реших, че ще предпочетеш да разговарям с нея на публично място, вместо да я поканя в апартамента, далече от чужди погледи, което би ми било по-удобно.

Беше прав, оцених факта, че е помислил за мен и се е съобразил с евентуалната ми реакция. Но все още бях ядосана на Диана, че е успяла да си уреди нещо като среща с него. Гидиън сигурно бе разбрал какво си мисля, защото леко изкриви устни.

— Проявяваш такова чувство за собственост, ангелче! Имаш късмет, че това ми харесва.

— Млъкни. Какво общо има Диана със записа на сексуалните ми изпълнения? Тя ли ти каза, че има такъв? Това е лъжа. Лъже.

— Не, не лъже. След като й се извиних, нещата между нас се изгладиха достатъчно, че да ми подхвърли кокала.

— Казвам ти, че всичко това са пълни глупости — възразих.

— Познаваш ли мъж на име Сам Имара?

Всичко около мен замря. Усетих как стомахът ми се сви на топка.

— Да, напъваше се да стане официален фотограф и оператор на групата.

— Точно така — каза Гидиън, отпи от кафето и продължи да ме гледа настойчиво над ръба на чашата си. — Очевидно по време на концертите е инсталирал видеокамери зад сцената, за да събере материал за случващото се зад кулисите. Твърди, че е пресъздал клипа на „Златна“ с истински ексклузивни кадри.

— О, господи! — Закрих устата си с ръка, гадеше ми се.

Беше достатъчно ужасно да си помисля, че чужди хора ще ме гледат как правя секс с Брет, но беше хиляди пъти по-лошо да си представя Гидиън да го види. Ужасеният израз на лицето му, докато гледаше клипа, все още беше ясно запечатан в съзнанието ми. Нещата между нас никога нямаше да са същите, ако види истинските кадри. Знаех, че аз самата никога няма да мога да прогоня от мислите си образа му с друга жена. И че с течение на времето този образ ще ме разяжда като киселина.

— Значи затова отиде в Калифорния — прошепнах.

— Диана ми даде информацията, с която разполага, и успях да издействам временна заповед, която забранява на Имара да продава и разпространява тези кадри.

Нямах представа какво мисли и чувства в този момент. Беше далечен и затворен в себе си, владееше се напълно. Докато аз имах усещането, че се разкъсвам по шевовете.

— Не можеш да го спреш — прошепнах аз.

— В момента имаме временна съдебна забрана.

— Ако попадне в някой от сайтовете за видеообмен, ще се разпространи навсякъде като чума.

Гидиън поклати глава, крайчетата на гарвановочерната му коса докоснаха раменете.

— Имам цял екип от компютърни специалисти, които по двайсет и четири часа в денонощието следят за този файл в интернет. Но Имара няма да получи нищо, ако пусне кадрите безплатно. Ще му донесат пари, само ако бъдат ексклузивно предоставени на някоя медия. Няма да ги качи в Мрежата, докато не пробва всички останали възможности — в това число и да ги продаде на мен.