Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » История » Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]
Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Электронная книга - «Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]». Краткое содержание книги:

Медичите са могъщ флорентински род, дал на Европа папи и кралици, меценати и престъпници. Неговата история е изпълнена с възходи и падения, с коварство и кръв, с предателства и победи. Банка „Медичи“ е най-успешната и уважавана финансова институция в ренесансова Европа. Но скоро Медичите решават, че имат нужда и от политическа власт. В продължение на три века управляват родната си Флоренция. Двама представители на рода стават папи (Лъв X и Климент VII) и от върха в католическия свят разпростират влиянието на Медичите в цяла Европа. Когато през 1533 г. четиринадесетгодишната Катерина де Медичи се омъжва за Анри дьо Валоа, никой не предполага бляскавото бъдеще, което я очаква — съпруга на крал (Анри II) и майка на още трима (Франсоа II, Шарл IX и Анри III). Благодарение на властния си характер почти тридесет години на практика тя е истинският владетел на Франция. Начело на властта в ренесансова Европа, Медичите познават най-големите падения в морален и политически план, но под тяхната опека развиват таланта си гении като Донатело, Ботичели, Микеланджело, Леонардо, Рафаело, Рубенс и Веласкес, насърчавани и предразполагани от владетели като Лоренцо Великолепни и кралица Мария де Медичи.
„Това е история за власт, пари и амбиции, разказана увлекателно и интригуващо, с вещина и задълбоченост“. „Съндей таймс“
1 ... 145 146 147 148 149 150 151 152 153 ... 196
Перейти на страницу:

Скоро става ясно, че Климент VII умира. Черният му дроб отказва и кожата му пожълтява, загубва зрението на едното си око и частично ослепява с другото. Неудържимият Челини описва едно посещение при папата: „Намерих го в леглото, много отпаднал. Въпреки това любезно ме приветства.“ Челини носи няколко медала, които създава за папата, но понтифексът е толкова зле, че не е в състояние да ги види. „Известно време опипва произведенията ми с върховете на пръстите си, а после въздъхна дълбоко.“ След три дни, на 25 септември 1534 година, Климент VII умира, след като е бил папа десет години. Няколко дни по-късно Челини запасва меча си и отива да отдаде последна почит на Климент VII, който е изложен за поклонение: „Целунах крака му и не можах да удържа сълзите си.“

Изглежда обаче, че Челини е единственият човек в Рим, който оплаква кончината на Климент VII, тъй като по това време папата е хулен из целия град. След като е погребан, няколко пъти проникват през нощта в „Свети Петър“, гробницата му е осквернена с надписи и изцапана с екскременти. Поведението му по време на неговия понтификат е определяно като на убеден, но неумел последовател на Макиавели — той е безскрупулен, но в неправилния момент, чувства се достатъчно силен, за да презира обществената популярност, но го прави тогава, когато най-много се нуждае от нея, и макар че не се бои да предаде приятелите си, го прави с всички наведнъж. В защита на Климент VII трябва да кажем, че нито един папа не е начело на Църквата в по-неподходящо време. Също така обаче трябва да споменем, че той не прави нищо или почти нищо, за да избегне големите бедствия на своя понтификат — плячкосването на Рим и вътрешното разделяне на християнския свят.

Остава една сфера, за която можем да кажем, че животът на Климент VII е истински успех — действията му вероятно бележат най-важният повратен момент в историята на Медичите — издигането на рода сред благородниците във Флоренция и сродяването с френския кралски дом. Без умелата ръка на Климент VII Медичите никога не биха могли да постигнат върховите точки в своето величие, които им предстоят.

Част V

Битката за истината

24

Зловещи последици

Гражданите на Флоренция са обидени, когато Алесандро де Медичи става херцог на Флоренция през 1533 година, и вследствие на това от време на време сред жителите избухват брожения, които никога обаче не прерастват във въоръжен бунт. Вече са се наситили на обсади и битки, Гучардини пише, че „всички къщи на километри около Флоренция са разрушени, а в много селища под флорентинско владение селското население значително е намаляло.“ Сравнителните изчисления показват, че във Флоренция и из цяла Тоскана над 10 000 души умират по време на нашествието на имперските войски под предводителството на принца на Оранж и последвалата една година на обсада. Гучардини посочва, че „през този период нямаше нито жътва, нито сеитба… и така повече пари напуснаха града, при цялата му изтормозеност и отслабеност, за закупуване на жито от далечни места и добитък извън територията на държавата.“ По настояване на Карл V градът трябва да издържа редовна войска от испански войници, чиито заповеди са да попречат на отхвърлянето на настоящото управление.

Новият владетел на града Алесандро де Медичи, херцог на Флоренция, е любопитна смесица, както от физически, така и от психологически черти. Има тъмен, мавърски тен и къдрава северноафриканска коса, зле образован е и по всеобщо мнение е недодялан, но по един негов особен начин не е лишен от политически умения. Редовно дава аудиенции в двореца Медичи, където с разбиране изслушва мъките на бедните и се прочува с неподправената си щедрост. Майка му е била робиня, затова в отношенията си към нуждаещите се и потиснатите никога не забравя за трудностите, които тя е понесла. Има навика и да се отбива без предупреждение в домовете на своите политически поддръжници и да ги пита без излишни церемонии какво им е мнението за случващото се в момента. Изслушва отговорите им с такова безразличие, че не може да се каже доколко думите им достигат до него.

От друга страна, не може да се отрече и голямата непопулярност на Алесандро сред повечето слоеве на изтерзаното население, макар че не можем с точност да кажем каква част от „малките хора“ споделят това настроение. Не можем да не отбележим и здравата ръка, с която ръководи. Един от първите му ходове е да конфискува всички оръжия, дори и онези, висящи в църквите като оброк. По начин, подобаващ по-скоро на миланските тирани, разрушава стария метох „Сан Джовани Еванджелиста“, намиращ се край северната стена на града, и на негово място издига Фортеца да Басо. Тази голяма и внушаваща страх крепост подслонява испанския гарнизон, наложен от Карл V, и гледа едновременно към центъра на града и към градските стени — оръдията могат да се използват както за подчинение на Флоренция, така и за нейна защита.

1 ... 145 146 147 148 149 150 151 152 153 ... 196
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)