Медичите. Кръстниците на Ренесанса [bg]

Обсадата на Флоренция обаче продължава, зимата преминава в пролет, след това идва и лятото. Въпреки усилията на Феручи населението едва не започва да измира от глад, а докладват и за случаи на чума. Феручи се решава на отчаяна, но смела стъпка — под прикритието на нощта превежда войските си зад обсадата в Тосканската провинция, после препуска от град на град и събира армия от доброволци. Когато се връща от Пистоя, намираща се на около петдесет километра северозападно от Флоренция, армията му от доброволци наброява 3 000 пехотинци и 500 души кавалерия.

Принцът на Оранж научава за случващото се и начело на голям отряд испански войници се впуска в преследване на Феручи, като най-накрая успява да го изненада, докато той си почива в планините над Пистоя при село Гавинана. Феручи и хората му бързо са обкръжени, преследват ги от къща на къща и повече от 2 000 души са избити. Сред този кървав ужас принцът на Оранж е повален с два изстрела от аркебуза, а Феручи се бие до последно и го залавят едва след като го раняват смъртоносно. После го отнасят на носилка при новия главнокомандващ, неаполитанец на име Марамалдо, който толкова побеснява, че се нахвърля върху умиращия със своята кама.

Населението изпада в отчаяние, когато във Флоренция научават за жестоката смърт на Феручи. Групи от умиращи от глад „малки хора“ тръгват по улиците и жалостиво призовават: „Върнете ни Медичите, те могат да ни дадат хляб.“ След шест дни гонфалониерът изпраща делегация, която да предаде града на врага, а населението се барикадира в избите или се укрива в църквите, защото се страхува от императорските войници. Обсадата свършва след десет дълги месеца, но няма кланета, тъй като Климент VII настоява пред Карл V населението да бъде пощадено. Швейцарските и испанските части от имперската армия влизат в града и фракцията на Медичите бързо поема властта над Флоренция. Гонфалониерът само е хвърлен в затвора, въпреки че предишният титуляр Франческо Кардуми е екзекутиран — Медичите признават за свой истински враг демократа. Същевременно редица влиятелни семейства, като Строци, подкрепили републиканския режим, са прогонени в изгнание.

Когато властта на Медичите още веднъж е затвърдена и имперската армия се изтегля, Климент VII изпраща своя двадесетгодишен незаконен син Алесандро да поеме юздите на властта. Другият незаконен претендент е утешен с кардиналска шапка. В деня, в който Алесандро влиза в града, е обявен за глава на Флорентинската република. Титлата има подходяща тежест, но и също толкова подходяща неопределеност, запазва се съставът на управляващите комисии, но държавният глава има място във всяка една от тях, като същевременно е и доживотен гонфалониер.