Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]

Автор: Херберт Фрэнк
Серия: Дюна (bg) #6
Язык: болгарский
Переводчик: Александър Бояджиев
Жанр: Научная фантастика

Электронная книга - «Домът на Ордена [Chapterhouse: Dune - bg]». Краткое содержание книги:

В последната книга от поредицата Франк Хърбърт един кораб с екипаж от бегълци се отправя към непозната галактика, за да се укрие от ужасяващ враг. Изгнаниците използват генетични технологии, за да възродят емблематични фигури от миналото на Дюн, сред които са Пол Муад’Диб и лейди Джесика, които да има помогнат със специалните си таланти в борбата с врага.
Въз основа на оригиналните бележки на Франк Хърбърт, синът му в съавторство с Кевин Дж. Андерсен пишат „Домът на Ордена“ — романът, който трябва да отговори на въпросите, които феновете на поредицата си задават от десетилетия насам. Какъв е произходът на Светите майки, какво е бъдещето на планетата Аракис, какъв ще е изходът от войната между Човекът и Машината?

Перейти на страницу:

Дънкан! Отвори очи; точно над нея бе лицето му. Още ли го обичам? Той е тук. Той е котва, към която се притискам в най-страшните моменти. Но обичам ли го?

Нямаше отговор.

Одрейди се Обади отнякъде, без тя да я вижда:

— Свалете дрехите й. Дайте кърпи. Прогизнала е. И донесете полагаемата й се дреха.

Дочуха се бързи стъпки и суетня, след което старшата майка се обади отново:

— Мурбела, радвам се да ти кажа, че премина, и то по трудния път.

Колко възторжен бе гласът й. Защо ли се радва? Къде е чувството за отговорност? Къде е граалът, дето би следвало да усещам в главата си? Някой да ми отговори!

Но жената при командното табло на совалката я нямаше.

Само аз останах. И си спомням за жестокости, които могат да извикат тръпка дори у една почитаема мама.

Точно тогава зърна граала. Той не бе нещо_, _а въпрос. Как да изравня блюдата на везната?

„Нашият бог на семейното огнище в онова, което пренасяме напред поколение след поколение като послание към човешкия род, ако той достигне до зрелост. А най-близкото до богинята на семейното огнище, с което разполагаме, е неуспяла света майка — също като Ченои там, в нишата си.“

Даруи Одрейди

Айдахо вече мислеше за уменията си на ментат като за подслон и убежище. Мурбела оставаше с него само когато задълженията им го позволяваха — той бе зает с разработването на оръжия, а тя с възстановяването на силите си, привиквайки постепенно към своя нов статут.

Не си позволи да го лъже. Дори не направи опит да твърди пред него, че няма разлика между тях. Самият Дънкан чувстваше обтягането — ластикът бе опънат до краен предел.

— Сестрите ми са били приучвани да не разкриват сърдечните си тайни. Там е опасността, която те съзират в любовните чувства. Опасни интимни обвързвания. Притъпяване на сетивата до краен предел. Не давай никому пръчка, с която да може да те бие.

Мурбела смяташе, че думите й са възстановили усещането му за сигурност, докато той бе разпознал същността, скрита в тях: Бъди свободен! Счупи приковаващите окови!

Напоследък често я наблюдаваше обзета от пристъпи, в които я хвърляха Другите Памети. Откъслечни слова се редуваха през нощта, докато спеше:

„Зависимости… колективна душа… пресечна линия на осъзнаването… Говорещите с риби…“

Тя не се поколеба дори миг дали да разтълкува някои от тях:

— Местата на пресичане ли? Всеки може да почувства свързващите точки и линии при естествените прекъсвания на нещата от живота. Смърти, отклонения, инцидентни паузи посред грандиозни събития, раждания…

— Нима и раждането е прекъсване?

Бяха в неговото легло, дори хронометричното устройство бе притъмняло; разбира се, те не можеха да останат скрити за видеоочите… Други видове енергия подхранваха любопитството на Сестринството.

— Никога ли не си помислял за раждането като за прекъсване. Забавно е за една света майка.

Забавно! Обтягане… обтягане…

За „Бин Джезърит“ Говорещите с риби станаха откритие, посрещнато с акламации. Бяха го подозирали, но Мурбела го потвърди. Демокрацията на Говорещите бе превърната в автокрация на почитаемите мами. Без никакви съмнения.

— Тиранията на малцинството, надянала маската на мнозинство — както казваше Одрейди със силно вълнение в гласа си. — Сриване на демокрацията. Детронирана от собствените си ексцесии или изядена от бюрокрацията.

На Айдахо не бе трудно да чуе Тирана в нейната преценка. Докато историята все пак се колебаеше дали да възприеме модела на повторяемостта, налице бе поне едно потвърждение. Шумно защищавана кауза. На първо място — Законът за държавната служба, замаскиран с лъжата, че той е единственият път за коригиране на ексцесиите на демагози и системите на привилегии. След него идваше струпването на власт по места, недосегаеми за гласоподавателите. И накрая — аристокрацията.

— Може да се окаже, че единствено в „Бин Джезърит“ е било създадено всемогъщото жури на съдебните заседатели — каза Мурбела. — Законотворците недолюбват тези колективни органи, която оспорват и едва ли не се противопоставят на закона. Те могат да игнорират дори и съдията.

Любимата му се разсмя в мрака.

— Аха, веществено доказателство! Че какво друго са доказателствата, ако не онези неща, които ти се позволява да зърнеш? Ето какво се опитва да държи под контрол законът — внимателно манипулираната реалност.

Думи за отклоняване на вниманието му; думи, с които да демонстрира новите си бин-джезъритски сили. А любовните й признания звучаха кухо.

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?