Синове на съдбата
- Автор: Арчър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синове на съдбата». Краткое содержание книги:
Нат и Флечър така и не се срещат дори когато се влюбват в едно и също момиче. Всеки върви по своя път, докато съдбата не отрежда единият да бъде обвинен в убийство, а другият да му стане адвокат.
Пред катедралата Марта и Флечър благодариха на Ал Брубейкър за топлите думи.
— Ако не бях казал всичко това — отвърна мъжът, — Хари щеше да застане до мен на амвона и да ми нареди да започна отначало. — Председателят на партията се ръкува с Флечър. — Не прочетох открай докрай последното писмо на Хари до мен, но съм сигурен, че искате да видите заключителния абзац.
Бръкна във вътрешния си джоб, извади писмото, разгъна го и го подаде на Флечър. Той прочете последните думи на Хари, погледна председателя на партията и кимна.
Том и Нат слязоха заедно по стълбите пред катедралата и се сляха с множеството, което лека-полека се разотиваше.
— Жалко, че не го познавах по-добре — каза Нат. — Знаеш ли, че когато се оттегли от Сената, го поканих в управителния съвет? — Том кимна. — Написа ми — при това на ръка — много мило писмо, в което обясняваше, че ще участва само в един управителен съвет — на болницата.
— Срещал съм го само два-три пъти — рече другият мъж, — беше си луд, но човек не може да не е луд, ако е решил цял живот да търкаля камъните нагоре по баира. Не ме издавай, но Хари Гейтс е единственият демократ, за когото някога съм гласувал.
Нат се засмя.
— И ти ли?
— Какво ще кажеш, да препоръчам ли на управителния съвет да дари на фонда за построяване на болницата петдесет хиляди долара? — попита Том.
— А, не — възрази приятелят му. Том го погледна изненадан. — Веднага след като продаде акциите си в „Ръсел“, сенаторът дари на болницата сто хиляди долара. Най-малкото, което можем да сторим, е да последваме примера му.
Том кимна, извърна се и видя, че госпожа Гейтс стои в горния край на стълбите пред катедралата. Реши следобед да й напише писмо, към което да приложи чека.
— Виж кой се ръкува с вдовицата — въздъхна той.
Нат се извърна рязко: Ралф Елиот държеше ръката на Марта Гейтс.
— Нима си изненадан! — възкликна той. — Направо го чувам как й казва, че се радва, задето Хари се е вслушал в съвета му, продал е акциите на „Ръсел“ и е спечелил цял милион.
— Божичко, започваш да мислиш като него — рече приятелят му.
— Налага ми се, ако искам да оцелея през следващите месеци.
— Това вече не стои на дневен ред — възрази другият мъж. — Всички в банката виждат в теб следващия председател на управителния съвет.
— Не ти говоря за председателското място — рече Нат.
Том спря пред стълбите на банката и се извърна към най-стария си приятел. — Ако Ралф Елиот се самопредложи за кандидат на републиканците за губернатор, ще се състезавам с него. — Той пак погледна към катедралата. — И този път ще го победя.
42.
— Госпожи и господа, Флечър Давънпорт, следващият губернатор на щат Кънектикът.
На Флечър му стана весело, че броени мигове след като са го излъчили за кандидат на демократите, вече го представят като следващия губернатор: никой и не намекваше, че може да има съперник и да загуби. Помнеше много добре как постоянно са наричали Уолтър Мондейл следващия президент на Съединените щати и той накрая се е озовал посланик в Токио, а в Белия дом се е нанесъл Роналд Рейгън.
Веднага щом Флечър бе звъннал на Ал Брубейкър, за да потвърди, че ще се кандидатира, партийната машина се беше задействала и бе застанала зад него. Иззад парапета надзърнаха още една-две глави на демократи, които обаче тутакси се скриха досущ ламаринени патета на стрелбище.