Синове на съдбата
- Автор: Арчър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синове на съдбата». Краткое содержание книги:
Нат и Флечър така и не се срещат дори когато се влюбват в едно и също момиче. Всеки върви по своя път, докато съдбата не отрежда единият да бъде обвинен в убийство, а другият да му стане адвокат.
— Как мислиш, дали ще се справя?
— Според президента — да — отвърна тя.
Когато след сцената в гробницата завесата се спусна, Су Лин отбеляза:
— Направи ли ти впечатление, че ни заглеждат? — Тя помълча и добави: — Явно трябва да свикваме, че синът ни е звезда.
Как само умееше в миг да връща Нат на земята, каква прекрасна съпруга на губернатор щеше да излезе от нея!
Участниците в представлението бяха поканени заедно с родителите си на вечеря у директора и Нат и Су Лин се отправиха към къщата му.
— Дойката е.
— Да, игра прочувствено — съгласи се Нат.
— Ох, глупчо такъв, имах предвид, че Люк се е влюбил в нея.
— Откъде си толкова сигурна?
— По време на аплодисментите се държаха за ръка, Шекспир едва ли е включил това в пиесата си — отвърна жена му.
— Е, след малко ще разберем дали си права — каза той, докато влизаха в къщата на директора.
Завариха Люк да пие кока-кола в коридора.
— Здравей, татко — поздрави момчето, след като се извърна към тях. — Това е Кати Маршал, играеше дойката. — Су Лин се помъчи да не се подсмихва. — А това е майка ми. Кати беше невероятна, нали? Всъщност смята да следва актьорско майсторство в „Сара Лорънс“.
— Да, наистина беше добра, но и ти игра нелошо — отбеляза баща му. — Двамата с майка ти се гордеем много с теб.
— Гледали ли сте и друг път пиесата, господин Картрайт? — попита Кати.
— Да, докато бяхме със Су Лин в Стратфорд. Дойката се изпълняваше от Силия Джонсън, вие обаче едва ли сте я чували.
— „Кратка среща“ — възкликна начаса момичето.
— Ноуел Хауард — допълни Люк.
— Партнираше й Тревър Хауард — обясни Кати.
Нат кимна към сина си, който още беше в костюма на Ромео.
— Сигурно си първият Ромео, влюбил се в дойката — подметна Су Лин.
Кати грейна в усмивка.
— Страда от едипов комплекс — рече тя. — А как играеше Силия Джонсън? Като студентка преподавателката ми по актьорско майсторство е гледала пиесата с лейди Едит Евънс в тази роля и ми каза, че тя е изпълнявала дойката досущ като даскалица в началното училище: строга и сурова, но преизпълнена с любов.
— Не, Силия Джонсън я играеше като притеснителна и разсеяна, но също много любвеобилна.
— Виж ти! Трябва да проверя кой е режисьорът. Е, щеше ми се да съм Жулиета, но не съм достатъчно красива — допълни някак делово момичето.
— Красива си, и още как! — възрази Люк.
— Ти не си безпристрастен, не можеш да съдиш — рече момичето и го хвана за ръка. — Така де, носиш очила още от четиригодишен.
Нат й се усмихна и си помисли какъв късметлия е Люк, че има приятелка като Кати.
— Защо през лятото не дойдеш да ни погостуваш няколко дни? — покани я той.
— С удоволствие, господин Картрайт, стига да не ви притеснявам — отвърна Кати. — Не искам да ви се пречкам.
— Да ми се пречкаш ли? — учуди се той.
— Да, Люк ми каза, че се кандидатирате за губернатор.
„Местен банкер се кандидатира за губернатор“, гласеше огромното заглавие на първата страница на „Хартфорд Курант“. На вътрешната страница бе поместен обширен материал за блестящия млад финансист, преди двайсет и пет години удостоен с орден „За храброст“ и прочул се с ролята, която е изиграл при сливането на малката семейна банка „Ръсел“ с нейните единайсет клона и „Феърчайлд“ със сто и два клона из целия щат. Нат се усмихна, припомнил си своята изповед в „Сейнт Джоузеф“ и колко тактично Мъри Голдблатс е продължил да внушава на всички, че идеята е хрумнала най-напред именно на Нат. Той бе продължил да усвоява ценни уроци от възрастния банкер, който не сваляше нито гарда, нито високите си изисквания.
В уводната статия в „Курант“ се подчертаваше, че с решението си да се състезава с Ралф Елиот за номинацията на републиканците Нат е открил надпреварата и че и двамата са изявени професионалисти в своята област. Авторът на материала не проявяваше пристрастие към единия или другия и обещаваше да отразява честно и почтено дуела между банкера и юриста, известни с това, че се недолюбват.
„Госпожа Хънтър също се е кандидатирала“, добавяха някак между другото в последния абзац, от което личеше какво е становището на вестника за шансовете й сега, след като Нат също се е включил в надпреварата.
Той остана доволен от начина, по който печатът и телевизионните канали са отразили решението му, но още по-доволен бе от отклика на обикновените хора по улиците. Том си беше взел двумесечен отпуск, за да ръководи предизборната кампания на своя приятел, а Мъри Голдблатс дари на щаба доста голяма сума.