Синове на съдбата
- Автор: Арчър Джефри
- Язык: болгарский
- Переводчик: Емилия Масларова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Синове на съдбата». Краткое содержание книги:
Нат и Флечър така и не се срещат дори когато се влюбват в едно и също момиче. Всеки върви по своя път, докато съдбата не отрежда единият да бъде обвинен в убийство, а другият да му стане адвокат.
— Ако какво? — не се сдържа Флечър.
— Ако не решите да се кандидатирате за губернатор. — Флечър остави чашата с вино на масичката, да не би Ал да забележи, че ръката му трепери. — Сигурно сте обмисляли тази възможност.
— Да, обмислял съм я, но смятах, че партията ще подкрепи Лари Коник.
— Уважаваният заместник-губернатор — рече домакинът и запали пура. — Не, Лари е мъж на място, но си знае възможностите и слава Богу — малцина сред политиците могат да се похвалят с това. Миналата седмица на конференцията на губернаторите в Питсбърг разговарях с него. Каза, че на драго сърце ще остане в листите, но само ако с това ще помогне на партията. — Ал пое дълбоко от тютюневия дим, наслади му се и допълни: — Не, Флечър, вие сте на първо място сред избраниците и ако се съгласите да се включите в надпреварата, имате думата ми, че партията ще застане зад вас. Само това оставаше, да се изпокараме кой кандидат да издигнем. Нека запазим силите си за истинската битка с републиканците, защото техният избраник ще се опита да се възползва от популярността на Буш и схватката наистина ще бъде ожесточена, ако искаме да си запазим губернаторския пост.
— Имате ли представа кого ще издигнат? — попита младежът.
— Надявах се ти да ми кажеш — рече председателят на партията.
— Както личи, има двама сериозни кандидати, представители са на различни крила в партията: Барбара Хънтър, която е член на щатската Камара на представителите, но възрастта и славата й са срещу нея.
— Славата й ли? — учуди се Ал.
— Няма навика да печели — обясни Флечър, — макар че през годините е привлякла доста привърженици в партията, а както Никсън ни показа след загубата си в Калифорния, никога не бива да изключваме никого.
— Кой е вторият? — попита домакинът.
— Името Ралф Елиот говори ли ви нещо?
— Не — призна си другият мъж, — но ми направи впечатление, че е включен в делегацията на Кънектикът, която довечера ще присъства на приема в Белия дом.
— Да, член е на щатския централен комитет и ако бъде издигнат от партията, играта ще загрубее. Елиот не подбира средствата и често си служи с непозволени удари.
— Но може да се окаже, че освен предимство, това му е и ахилесовата пета.
— Едно ще ви кажа, боец е и не обича да губи.
— Същото твърдят и за вас — усмихна се Ал. — Друг?
— Въртят се още две-три имена, но засега няма нищо официално. Нека обаче не забравяме, че преди Ню Хампшир никой не беше чувал и за Картър.
— Ами този човек? — попита домакинът и му показа корицата на седмичното списание „Банкер“.
Флечър се взря в заглавието върху първата страница: „Следващият губернатор на Кънектикът?“
— Прочетете ли статията, Ал, ще видите, че ако двете банки се споразумеят, по всяка вероятност именно той ще оглави управителния съвет на „Феърчайлд“. Прегледах я набързо в самолета.
Ал разлисти списанието.
— Явно не сте стигнали до последния абзац — рече той и зачете на глас: "Макар и да се смята, че след като се оттегли, Мъри Голдблатс ще бъде наследен от Картрайт, нищо чудно председател на управителния съвет да стане неговият близък приятел Том Ръсел, в случай че управителният съвет на „Ръсел“ се съгласи републиканците да издигнат Картрайт за губернатор."
Двамата с Ани се прибраха в хотела и си легнаха, Флечър обаче така и не заспа, и то не само защото леглото и възглавницата му бяха прекалено меки. Ал бе настоял той да му съобщи какво е решил до края на месеца, за да има време да организира партията и тя да го подкрепи.
Ани се събуди малко след седем.
— Добре ли спа, скъпи? — попита тя.
— Почти не съм мигнал.
— Аз пък спах като къпана, но на мен не ми се налага да умувам дали да се кандидатираш за губернатор.
— Как така не ти се налага? — учуди се мъжът й.
— Смятам, че трябва да го направиш, не виждам какво те спира.
— Първо трябва да си поприказвам хубаво с Хари — едно е сигурно, той вече е мислил много по въпроса.
— Аз пък не съм толкова сигурна — възрази жена му. — Мен ако питаш, сега е погълнат от изборите на Луси за председател на ученическия съвет на класа.
— Е, може би ще се вредя и аз и ще го накарам да ми обърне поне малко внимание, за да обсъдим губернаторския пост в Кънектикът. — Флечър скочи от леглото. — Нали нямаш нищо против да пропуснем закуската и да хванем някой от ранните самолети? Иска ми се, преди да отида в Сената, да се отбия при баща ти.
Докато се връщаха, той почти не проговори: четеше и препрочиташе статията в „Банкер“, посветена на Нат Картрайт, вероятно новия заместник-председател на управителния съвет на „Феърчайлд“ или следващ губернатор на щат Кънектикът. Отново бе изумен колко много общи неща има помежду им..