Врагът
- Автор: Чайлд Ли
- Серия: Джак Ричър #8
- Язык: болгарский
- Переводчик: Боян Дамянов
- Жанр: Крутые детективы
Электронная книга - «Врагът». Краткое содержание книги:
Берлинската стена току-що е рухнала. Студената война е приключила. В американската армия предстоят реформи. От Панама, където участва в залавянето на диктатора Нориега, Джак Ричър е прехвърлен без предупреждение във военната база в Северна Каролина. Надява се на спокойна и дори скучна служба. Още по време на първото му дежурство обаче му съобщават за открит в долнопробен мотел наблизо труп на военен. Човекът е починал от инфаркт, най-вероятно в компанията на местна проститутка, и Ричър предоставя случая на полицейския участък. Но се оказва, че става дума за генерал, изпълняващ секретна мисия. Само няколко часа по-късно, когато Ричър отива да уведоми вдовицата му, я намира убита в семейния дом. Скоро е намерен трупът на елитен командос. Уликите водят към самия Ричър, както и към сержанта от отряд „Делта“ Слави Трифонов, бивш полковник от българската армия.
В осмия си трилър Лий Чайлд Връща календара петнайсет години назад. Героят му е още млад, има семейство и носи с гордост униформата, отрупана с медали. И е твърде различен от самотния Джак Ричър, който обикаля Америка и раздава лично правосъдие.
— И кои са те?
— Да предположим, че един богаташ пътува с любовницата си. Ако реши да прекара една нощ насаме, все нещо трябва да й каже. И ако й каже, че ще се отбие при жена си колкото за пред хората, тя би трябвало да му повярва. Може да не й хареса, но ще го приеме. Понеже от него се очаква от време на време да го прави. Това е част от сделката.
— Креймър не е имал любовница. Бил е хомо.
— Имал е Маршъл.
— Невъзможно! — каза тя. — Не го вярвам.
— Добре, но е истина. Креймър е изневерявал на Маршъл. Те са имали сериозна интимна връзка. Маршъл е бил основният му любовник. Той не е офицер от разузнаването, но Креймър го е взел на служба, за да го държи подръка. Били са двойка. Но наред с това на Креймър доста са му шарили очите. Запознал се е с Карбоун и е започнал да се вижда и с него. Така че, когато навръх Нова година Креймър е казал на Маршъл, че отива да се види с жена си, Маршъл му е повярвал. Както би повярвала любовницата на богаташа. Затова Маршъл е отишъл в Грийн Вали. Защото в душата си и за миг не се е усъмнил, че Креймър е там. Той е бил единственият човек на света, който си е мислил, че знае със сигурност къде е Креймър. Само че Креймър го бил излъгал. Както често се лъжат помежду си любовниците.
Дълго време Съмър не продума. Седеше безмълвно и гледаше в мрака навън. Накрая попита:
— Това има ли отношение към случилото се там?
— Според мен донякъде да. Мисля, че мисис Креймър и Маршъл са се заприказвали. Тя сигурно го е познавала от базата в Германия. Може да е знаела за връзката му с мъжа й. Генералските съпруги са умни жени. Може дори да е знаела и за другия любовник. И представи си, че й е било писнало и е решила да го подразни? С нещо от рода на: какво става, и на теб ли ти върти номера? И тогава Маршъл е побеснял и е замахнал с лоста. Сигурно затова не е казал веднага на Васел и Кумър. Понеже страничната жертва не е била резултат на осуетен грабеж, както мислехме, а на скарване. Ето защо ти казах, че мисис Креймър не е убита само заради куфарчето. Мисля, че тя отчасти дължи смъртта си и на това, че е подразнила един ревнивец, който на всичкото отгоре се е оказал и избухлив.
— Досега само догадки.
— Мисис Креймър е мъртва. Ето ти един факт.
— Но останалото са догадки.
— Маршъл е на трийсет и една и никога не се е женил.
— Това нищо не доказва.
— Знам — казах аз. — Нямам никакви доказателства. В днешно време доказателствата са рядка стока.
Съмър помълча, после запита:
— И какво е станало после?
— После Васел, Кумър и Маршъл се захващат сериозно да издирват куфарчето. Имат предимство пред нас, защото знаят, че търсят мъж, а не жена. Маршъл се връща в Германия на втори, за да претърси кабинета и личните стаи на Креймър. Намира нещо, което го насочва към Карбоун. Може би дневник, писмо, или снимка. Или просто име и номер в телефонно тефтерче. След което Маршъл идва отново тук, тримата съставят план и се обаждат на Карбоун. Започват да го изнудват. Уреждат си среща на следващата вечер за размяна на куфарчето срещу въпросната снимка, писмо или каквото там е било. Карбоун е приел сделката. Той е нямал нищо против, първо, защото не е искал връзката му да се разчуе, и второ, защото вече се е обадил на Брубейкър за дневния ред. Карбоун е нямал какво да губи, а е можел много да спечели. Може и преди да му се е случвало да участва в подобни сделки. И то неведнъж. Горкият, шестнайсет години е служил в армията, а е бил хомо. Само че този път не му е провървяло. Понеже Маршъл го е очистил по време на размяната.
— Маршъл ли? Та Маршъл дори не е бил там!
— Напротив, бил е — казах аз. — Ти сама се досети. Когато тръгвахме от базата, за да се видим с детектив Кларк заради лоста. Помниш ли? Когато Уилард ме преследваше по телефона. Тогава ти направи едно предположение.
— Какво предположение?
— Маршъл е бил в багажника на колата, Съмър. Кумър е карал, Васел е седял до него, а Маршъл е бил в багажника. Така са минали през портала. Оставили са колата в отдалечения край на паркинга зад офицерския клуб. На заден ход, за да не се вижда багажникът. Преди да слязат, Кумър е освободил ключалката, докато Маршъл е придърпвал отвътре капака. После двамата са влезли вътре, за да си създадат желязно алиби. Междувременно Маршъл е лежал свит поне два часа в багажника, като е придържал капака отвътре, за да не се отвори. Когато наоколо е утихнало, е излязъл, седнал е зад волана и е подкарал. Затова първият патрул си спомня голям черен автомобил, а вторият не. Защото отначало колата е била там, а после я е нямало. И така, Маршъл минава с колата да вземе Карбоун от уговореното място и двамата отиват заедно в гората. Карбоун носи куфарчето. Маршъл отваря багажника и подава на Карбоун плик или нещо подобно. Карбоун се извръща да провери на лунната светлина дали е това, което му е обещано. Дори един толкова предпазлив мъж, сержант от „Делта“, би го направил. В края на краищата цялата му кариера е застрашена. В това време Маршъл пристъпва зад него и го удря с лоста. Не заради куфарчето. Той, така или иначе, ще си го получи. Сделката върви по план. Пък и Карбоун няма интерес да се разприказва впоследствие. Маршъл го удря отчасти заради това, че е бесен от изневярата на Креймър. После си прибира обратно плика, грабва куфарчето от ръката му и хвърля и двете в багажника. Останалото го знаем. Маршъл е бил наясно през цялото време какво ще направи и се е подготвил да ни подхлъзне по фалшива следа. След като приключва с Карбоун, той подкарва към сградите на базата, като пътем изхвърля лоста. Паркира колата на първоначалното място, мушка се в багажника, Васел и Кумър излизат от офицерския клуб, качват се в колата и потеглят.