Тримата мускетари

— Какво има, приятелю? — запита Арамис с оня кротък глас, който се забелязваше у него всеки път, когато мислите му се отправяха към черквата.

— Един мъж ви очаква в къщи, господине — отвърна Базен.

— Мъж ли! Какъв мъж!

— Един просяк.

— Дайте му милостиня, Базен, кажете му да се помоли за един беден грешник.

— Този просяк иска да говори на всяка цена с вас и твърди, че ще ви бъде много приятно да го видите.

— Не каза ли да ми предадеш нещо?

— Да, господине. Ако господин Арамис не иска да дойде да се видим — каза той, — предайте му, че ида от Тур.

— От Тур ли? — възкликна Арамис. — Хиляди извинения, господа, но навярно този човек ми носи известията, които очаквах.

Той стана веднага и бързо си отиде. Останаха Атос и д’Артанян.

— Изглежда, че тези юначаги са си уредили работата. Какво мислите вие по този въпрос, д’Артанян? — каза Атос.

— Зная, че у Портос всичко е наред — заяви д’Артанян. — И за Арамис, да си призная, никога не съм се тревожил много; но вие, Атос, вие, който раздадохте така щедро пистолите на англичанина, които бяха ваше законно право, вие какво ще правите?

— А съм много доволен, че убих онзи обесник, момчето ми, защото да убиеш англичанин е свето дело: но ако бях сложил в джоба си пистолите му, те щяха да ми тежат като угризение на съвестта.

— Де, де, драги Атос! Вие наистина имате странни разбирания.

— Добре, добре! Но какво ми казваше господин дьо Тревил, който вчера ми направи честта да дойде да ме види? Вие сте посещавали ония съмнителни англичани, които кардиналът закриля.

— Искате да кажете, че посещавам една англичанка, тази, за която ви говорих.

— Ах, да! Русата жена, за която ви дадох съвети, които вие, разбира се, не сте и мислили да следвате.

— Казах ви причините.

— Да, казахте, струва ми се, че там ще намерите екипировката си.

— Нищо подобно! Уверих се напълно, че тази жена има пръст в отвличането на госпожа Бонасийо.

— Да, разбирам; за да намерите една жена, вие ухажвате друга: това е най-дългият път, но и най-забавният.

Д’Артанян беше на път да разкаже всичко на Атос, но едно обстоятелство го спря: Атос беше благородник, строг по отношение на честта, а в малкия план, който нашият влюбен беше замислил срещу милейди, имаше някои неща, които пуританът нямаше да одобри — той предварително беше убеден в това. Ето защо предпочете да мълчи и понеже Атос беше най-нелюбопитният човек на света, откровеността на д’Артанян се свърши с това.

Но да оставим двамата приятели, които нямаха да си кажат нищо важно, за да проследим Арамис.

Ние видяхме с каква бързина младежът последва или по-право превари Базен, като чу, че мъжът, който искал да говори с него, иде от Тур. С един скок той се намери от улица Феру на улица Вожирар.

Когато влезе в къщи, той наистина свари един дребен на ръст мъж с умни очи, но целият в дрипи.

— Вие ли ме търсите? — попита мускетарят.