Теория на хаоса
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теория на хаоса». Краткое содержание книги:
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
Сара остана права сама до прозореца. Внезапно я скова силен студ. Загледа се в дългата му фигура върху одеялото с притворени в разтърсваща болка очи. Бавно се приближи до леглото, бавно седна до него и нежно го погали по косата.
— Съжалявам — прошепна тя. — Толкова съжалявам. — След малко тя лежеше до него. Лицето му беше заровено в шията й, телата им — плътно долепени, се люшкаха напред-назад, а тя се опитваше да го успокои през собствените си сълзи. — Имам нужда от теб. Повече, отколкото можеш да си представиш.
— Защо? — прошепна той.
— Защото… — Тя го притисна още по-силно към себе си и сълзите й потекоха по бузата му, а гласът й бе крехък… — Веднъж оставих един човек да умре… Един като теб. И няма да мога да преживея този ужас още веднъж. Не мога…
Той я взе в прегръдките си и я залюля утешително. Двамата заспаха вкопчени в прегръдка.
Час по-късно се събудиха и двамата — тя първа, после той, но нито единият, нито другият изпитваше особена охота да се върне към заобикалящия ги враждебен свят. Двамата останаха заедно, в безопасност. Изминаха минути, преди Сара да събере сила да се подпре на лакът, докато другата ръка неохотно се отдели от гърдите му. Тя го погледна в очите и без да мисли, впи устни в неговите. Топла и мека, нежността на първата им целувка, кадифето на езика й, ефирно галещ неговия. Тя спря и седна в леглото, протегна се и прогони съня от плещите си.
— Знам. И аз не го очаквах. — Тя се обърна и го погали по бузата.
— Сара, това не е било твоя вина. Аман… Нямаш вина за случилото се там.
Тя се вгледа в очите му и пръстите й отново пробягаха по бузата му. След още една целувка тя се изправи и тръгна към банята.
— Как мислиш, дали Скентън разполага с разписанието? — попита го тя, преди да се скрие зад вратата.
На Ксандър му бяха потребни няколко секунди, преди да успее да превключи на друга писта.
— Скентън? — повтори въпроса й той и се изправи. — Да. Предполагам, че и надзирателят разполага с него. Най-вероятно той го е и съставил.
— Надзирателят ли? — Тя показа обилно насапунисаната си глава от вратата на банята.
— Така Айзенрайх нарича главатаря на групата, свързващото звено. — Тя кимна и се върна до умивалника. Ксандър пъхна ръце под бедрата си. — Ще го премахнеш ли?
Водата спря и след малко Сара се показа с хавлия в ръка.
— Защо питаш? — Ксандър не каза нищо. — Ако успеем да открием разписанието без него, няма да се наложи. Не е необходимо никой да умира. — Тя остави кърпата до прозореца. — Това ли искаше да чуеш от мен?
— Не знам. — Той вдигна ръце и посегна към плика. — Достатъчно хора загинаха до този момент. Още няколко едва ли ще променят много нещата. — Той пъхна страниците вътре и я погледна. — Не за това си била избрана. Не мога да го повярвам.
— Радвам се, че имаш такава вяра в мен.
— Трябва да имам. Ти не ми оставяш голям избор.
Тя си позволи усмивка и мина покрай него на път към леглото. Погали страните му с ръцете си и го привлече към себе си. Този Път обаче нямаше целувки. Тя се отдръпна.
— Тази вечер трябва да се доберем до дома му — каза тя, протягайки ръка към чантата си. — Само на двайсетина минути път оттук е. Последните две мили ще трябва да минем пещ:
— А момичето?
— Ще спи. Тук е в безопасност. — Тя му връчи чифт черни панталони и тъмен пуловер. — Вземи пистолета й.
Ксандър пое пакета.
— Беше ли зареден?
— Не.
— Тогава ще ми трябват и патрони.
Лунната светлина се провираше сред оголените клони и хвърляше по земята причудливи сенки. Сара водеше, прикрита под тъмните контури на облеклото си. Ксандър я следваше с очи, впити във фигурата й. Промъкваха се през редуващите се сенки и лунни лъчи внимателно, но бързо, без никакъв шум.
Преди около миля бяха напуснали шосето, след като бяха накършили клони, за да замаскират колата. Напредваха упорито. Нито веднъж тя не пророни дума, дори и когато той се бе заплел в клоните на някакъв особено бодлив храст; посланието й до него беше повече от ясно: Тук си заради разписанието, за да го идентифицираш. Ако то не е при него, ще го убия. Ако изостанеш назад, ще го убия. Държеше пистолета си в ръката, докато се промъкваха през храстите, но когато луната на няколко пъти се отрази в огледалната му повърхност, тя побърза да го пъхне в един от джобовете на раницата си. Ксандър направи същото.