Пътят на дракона

По залез в лагера му дойде старица с купа сварени на каша корени и парченца месо. Той ѝ благодари, даде ѝ няколко от останалите му медни монети, а после изкопа плитка дупка и зарови храната, без да я е опитал. Земята излъчваше насъбрания дневен пек, откъм езерото леко подухваше хлад. Гедер лежеше на походното си легло, мислите му се щураха трескави и неспокойни. Дългите часове, докато чака съня, се бяха превърнали в най-неприятната част от деня му. Лошата храна, убийственото еднообразие на пейзажа и болезнената самота го тормозеха сами по себе си, ала в тихите часове, преди сънят да му донесе забрава, всички неща, от които бягаше, успяваха да го настигнат.

Чудеше се какво ли е станало в Камнипол. Организаторите на неуспешния опит за преврат сигурно вече бяха разкрити и екзекутирани. Това би бил най-добрият вариант. Или пък втора вълна наемници бе нападнала града и бяха изклали половината двор. Чудеше се дали Джори Калиам е получил от баща си същия съвет, който той беше получил от своя. И в коя ли част на света е Джори, ако е последвал съвета и е решил да се махне от гнездото на усойниците.

Представяше си как се прибира у дома и заварва едно съвсем различно кралство. Ами ако наемниците бяха пратени от Астерилхолд да положат началото на мащабно нашествие? Възможно ли беше, когато се прибере у дома, да открие, че вече няма Антеа, няма Разцепен трон, няма Сламенкърш? Баща му можеше вече да е загинал, вчера, преди седмица или две.

Или пък Клин и кохортата му са успели някак да си върнат кралското благоволение? Представи си как влиза през източната порта на Камнипол, а там го чакат стражи, за да го арестуват и да го хвърлят в затвора за посмешище на столичани. Видя се как стои на платформа и обхожда с поглед море от опърлени, обгорени лица — лица на ванайци, загинали по негова заповед, — преди да осъзнае, че сънят най-после го е надвил.

На сутринта сънищата избледняха, а слугите му донесоха две шепи сушени ябълки и тенекиена чаша вода за закуска. Половин дузина мъже се бяха събрали в началото на някаква пътека, до ниска каручка, натоварена с кошове сушен боб и три току-що заклани кози. Приношение за храма, очевидно. Най-старият плесна силно с ръце, другите награбиха дебели въжета и повлякоха каручката през прахоляка. Гедер ги последва на кон, единственият ездач в групата.

Пътеката се виеше между хълмовете, минаваше на педя от дълбоки пукнатини или под скални навеси с тонове камък отгоре. Самите скали също се промениха — станаха по-ръбати и грапави въпреки вековете ерозия, които отдавна трябваше да са ги загладили. Мислите на Гедер се завъртяха лениво около възможното наличие на връзка между релефа и драконовите пътища. Възможно ли бе дълговечността на драконовия нефрит да се е разпростряла и върху силно пресечения терен наоколо? Това ли отличаваше Синирските планини?

Формата на някои скали беше особена. На места каменните извивки бяха меки, изящни почти, другаде камъните се напасваха един към друг като кости на скелет. Минаха през полянка, терасирана в едната си част, слоговете белязани с някакви светли порьозни камъни, които не приличаха нито на камънаците в пустинята, нито на скалните образувания, характерни за района наоколо. Сякаш гигант беше умрял на полянката и ребрата му се бяха разпилели по земята.