Дневната война
- Автор: Бретт Питер
- Серия: Demon Cycle #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-390-2
- Переводчик: Емануил Томов
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
— Но така или иначе, всеки здрав мъж ще замине да се бие с това, дето никой не бива да се бие с него.
Джери се изплю на пода на кръчмата.
— Ей! — извика съдържателят.
— Прощавай, Сим — каза Джери. — С цялото ми уважение, господарке Пейпър, но в Нортфорк сме прости хорица и не щем да трепем демони като вас от Хралупата.
— Може да е по-лесно просто да отвлечем оная ми ти красианска принцеса — предложи Сим. — Ще откупим с нея градчето. Ония чернодрешковци са корави, но ние сме пет пъти повече.
— Лоша идея — подхвърли Роджър лаконично.
— Прав е — съгласи се Лийша. — Посегнете ѝ и красианците ще изтребят всеки мъж, жена и дете в Нортфорк и ще сравнят селището със земята. Да пипнеш дама’тинга с пръст против волята ѝ, значи смърт.
— Първо трябва да ни спипат.
Мигом в дланта на Роджър лъсна нож, а още миг по-късно вече стискаше Сим за яката, приковал го към масата. Острието чертаеше кървава резка по гърлото на Сим.
— Роджър! — извика Лийша, ала той я пренебрегна.
— Остави красианците — изръмжа Роджър озъбен. — Няма да правите нищо такова, защото ми е жена.
Сим преглътна на сухо.
— Бирата говореше, господарю Полухват. Аз не на сериозно.
Роджър не промени изражението си, но пусна човека и ножът му се скри, както се бе появил.
Джери помогна на Сим да се изправи.
— Върви да търкаш тезгяха и си дръж изтръпналата уста затворена. — Сим бързо кимна и почти изприпка към тезгяха. Джери се обърна към Роджър. — Моите извинения, господарю Полухват. Във всяко село има по няколко дървени глави.
— Тъй, тъй… — Роджър още кипеше от адреналин, но си бе върнал жонгльорския самоконтрол и си седна на мястото.
— Никой не ще да ви тика към едно място вместо към друго — продължи Лийша към говорителя. — Но ако останете, заставате на пътя на буря, за която не сте готови. Видяхте на какво е способен един гневен шарум. Представете си десет хиляди на хоризонта и още четирийсет хиляди райзънски роби.
Джери пребледня, но кимна.
— Ще си помисля. Тази вечер си починете. Никой няма да е толкоз тъп, та да прави бели през нощта.
Надигна се и помогна на Никъл, след което двамата си тръгнаха.
— Този ще има да сънува кошмари довечера — каза Илона.
— Защо само той, а ние — не? — попита Лийша.
Точно тогава в хана заедно с Кавъл влезе млад шарум в пълно бойно снаряжение, а строевият носеше копие и щит. Двамата закатериха стълбите към покоите на Аманвах. Няколко минути по-късно младият воин се изстреля обратно през вратата.
— Не си тровила шарумите наистина, нали? — попита Роджър.
Лийша го погледа няколко секунди, въздъхна дълбоко и се изправи, упътена по коридора край тезгяха. Уонда тръгна с нея.
Роджър също въздъхна и погълна пълната халба бира пред себе си само на три глътки. От крайчетата на устните му изби пяна.
— Е, напред към оркестъра!
Ърни го обходи с критичен поглед, който понякога използваше и за дъщеря си.
— Велик цигулар си, Роджър, но още много има да учиш за съпружеството.
Гаред изпрати Роджър до стаята му — Роджър очакваше да види Енкидо на пост пред вратата, ала евнухът никъде не се виждаше. Значи беше вътре. Обезпокоително.
— Да дойда с теб, а? — попита Гаред.
Роджър поклати глава.
— Не, няма проблем. Но се навъртай, в случай че някой идиот се е вдъхновил от предложението на Сим да отвлекат Аманвах. Аз ще се оправя вътре.
Гаред изсумтя.
— Ей тука ще съм, в коридора. Но само да чуя някаква суетня и влизам с вратата.
В ума на Роджър проблесна образ отпреди петнайсет години, каменният демон насред експлозия от трески в хана на баща му. Не се съмняваше, че влизането на Гаред през тежката дъбова врата щеше да е в същия стил.
Ала и двамата премълчаха очевидното. Кавъл бе повалил Гаред като дете, а Енкидо — Кавъл, със същата лекота. Колкото и да го вбесяваше великанът понякога, Роджър не искаше да го види как загива в схватка с предрешен край. Ако Роджър не можеше да се измъкне от това без бой, значи нямаше да се измъкне.
Престори се, че изпъва туниката си и скришом докосна медальона си. Незабавно се поуспокои.
На всички ни трябва нещо за житейските болежки, беше казал Арик, когато Роджър го попита веднъж защо пие толкова, а съм твърде стар за жонгльорски истории.