Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Фэнтези » Дневната война
Дневната война - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Дневната война

Электронная книга - «Дневната война». Краткое содержание книги:

В нощта на Новолунието демоните настъпват масирано, жадни за кръвта на двамината, които биха могли да се превърнат в предсказания Избавител, който ще обедини разпръснатите късчета от човечеството, за да унищожат веднъж завинаги ядроните.
Арлен Бейлс, някога обикновен човек, се е превърнал в нещо повече — Защитения, изписал кожата си с чудовищни защити и равен по сила на всеки демон.
Арлен отрича, че е Избавителя, ала колкото повече се стреми да е близо до народа, толкова по-пламенно хората го боготворят. Мнозина искат да го следват, ала пътят на Арлен заплашва да го отведе до мрак, в който само той може да се спусне и от който може да няма връщане назад.
Единствената надежда Арлен да остане в човешкия свят или да не е сам в света на демоните е Рена Танър, свирепа млада жена, която сама рискува да се изгуби сред силата на завладялата я демонична магия.
Ахман Джардир е изковал от войнствените пустинни племена на Красия единна армия, сееща смърт сред демоните, и се е провъзгласил за Шар’Дама Ка, Избавителя. Той обладава мощта на древни оръжия — Короната и Копието на Каджи, — убедително утвърдили претенциите му, и вече огромни части от зеленоземската шир са се преклонили пред него.
Ала Джардир не се е сдобил сам с властта си. Възходът му е плод на Първата му съпруга, Иневера, лукава и могъща жрица, която може да чете бъдещето с костената си магия. Миналото и мотивите на Иневера са забулени в тайна и дори Джардир не ѝ се доверява изцяло.
Някога Арлен и Джардир са били почти братя. Сега ги разделя горчива вражда. Докато враговете на човечеството се надигат, единствените двама мъже, способни да ги победят, са разкъсвани от най-смъртоносните демони от всички — тези на човешкото сърце.
1 ... 144 145 146 147 148 149 150 151 152 ... 313
Перейти на страницу:

— Нито една от нас няма да се изправи чиста пред него след това — отвърна Лийша.

— С нищо не помагате на тези хора, като ги плашите и обърквате с лъжи и полуистини. Когато баща ми реши да завземе земите им, това ще се случи. Тези хора ще добият повече сила за Шарак Ка и ще имат възможност да прославят Създателя в Рая. — Аманвах вдигна показалец и строевият излезе. Неколцина мъже изглеждаха, сякаш искат да препречат пътя му, ала той им се озъби и те се отдръпнаха.

С последен яден поглед към Роджър Аманвах и Сиквах също си заминаха с резки крачки нагоре към стаите, следвани от Енкидо. Роджър ги изгледа с тъга. Истина беше, че никога няма да спре да изпълнява Битката при Хралупата, но не биваше да им го казва по този начин, тук. Знаеше какво е да те изоставят по средата на представление.

Когато смайването поотмина, Роджър осъзна, че той и останалите от Хралупата са напълно сами за пръв път от началото на пътуването си. Уонда и Гаред изглеждаха по-скоро с наранена гордост, от колкото с наранени тела. Те се оглеждаха за нежелани посетители, докато останалите разговаряха.

— Е, това беше кошмарно — каза Роджър.

— Извади късмет — каза Лийша. — Едно е да използваш Песента на Новолунието, за да кажеш тихомълком на местните да бягат от красианците, но съвсем друго — да им пееш за втори Избавител точно под носа. Все едно плюеш на всичко, в което вярват.

— И какво, да се преструваме, че Битката при Хралупата никога не се е случвала ли? — попита Уонда. — Че сме се били за нищо? Баща ми просто се е споминал ей така и не е взел със себе си цяла гора дървеняци? А Защитения не е направил нищо от това, дето се пее?

— Много ми писна да се преструвам, че горе е долу, а черното е бяло — каза Гаред.

— Разбира се, че не — отвърна Лийша. — Но на пътя сме уязвими. Скоро ще сме обратно в Хралупата. А дотогава предлагам да действаме внимателно.

— Ей, всичко наред ли е? — попита съдържателят, като донесе още напитки. Придружаваха го Джери, говорителят на Нортфорк, и Никъл, билкарят.

— Направо идеално — каза Роджър и им даде знак да седнат. — Нощта не е интересна, ако почти не ме убият.

Джери примигна неразбиращо, но заедно с Никъл заеха местата си.

— Какво става, Ядрото го взело? Казахте, че са с вас, но май-май вие сте с тях. Да не те държат пленник?

Роджър знаеше, че очакваха той да обясни, но се чувстваше изтръпнал, сякаш плуваше в памук, и нямаше какво да им отвърне. Лийша поклати глава и той с радост ѝ отстъпи отговора, поне докато не продума.

— По-сложно е от това, говорителю — рече Лийша, — и не е ваша работа. Добре сме. Жената в бяло е дъщерята на красианския пълководец…

Роджър се вцепени. Внимавай какво им казваш!

— … и съпруга на Роджър. След тази вечер никой от воините няма да посмее да ни нарани без заповед от Шар’Дама Ка, а тя няма да дойде бързо. Дотогава ще сме в Хралупата, в безопасност, и ще сме по-добре подготвени да посрещнем проблемите си от хората в Нортфорк.

— Това пък какво трябва да значи? — попита говорителят. — Едно казвате, друго пеете, трето показвате.

— Значи, че красианците идат насам — каза Лийша. — Може да не са толкова брутални, колкото с райзънците, ако не сте достатъчно глупави, за да се биете, но ефектът ще е същият. Всяко момче ще бъде взето да се обучава на схватки до смърт с демоните, всеки мъж ще е втора ръка човек, всяка жена — трета. Ще поставят поселището ви под евджахски закони и ще ви назначат наблюдател.

— И ни казваш, че не бива да се борим с това? — попита Джери. — Че трябва да го поемем отзад като някоя кобила за разплод?

— Казва ви да бягате, докато можете — рече Ърни. — Намирате се точно в посоката, откъдето ще мине армията им. Ако имате акъл, ще пожънете каквото е пораснало, ще приберете всичките си принадлежности и ще се махнете от пътя им.

— Накъде?! — извика Джери. — Семейството ми живее в Нортфорк, откакто се помним, повечето тук също. Какво, просто да изоставим мястото?

— Да, ако цените живота си повече от земята си — рече Лийша. — Ако искате да си запазите и херцога, поемете към Лактън, ако ви приемат. Изпратих им вест за опасността още преди месеци. Градът на езерото би трябвало да е в безопасност, поне засега.

— Видял съм езерото само веднъж и почти се напиках от страх — каза Джери. — Никой от нас няма да свикне да живее сред такива ми ти водища.

— Тогава елате към Хралупата — предложи Лийша. — Още не можем да стигнем толкова надалеч, но се разрастваме. Който и да дойде, няма да бъде върнат, ще можете да запазите общността и водачите си. Ще ви дадем хубава земя, добре защитена, както и защитени оръжия. Ще ви научим как да боравите с тях. Скоро ще е най-безопасното място извън крепостта на херцог Юкор в Мливари.

1 ... 144 145 146 147 148 149 150 151 152 ... 313
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)