Звездни асове
- Автор: Христов Андрей
- Серия: Звездни асове #1
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Жанр: Боевая фантастика
Электронная книга - «Звездни асове». Краткое содержание книги:
След тези думи тримата се захванаха да раздават подробни нареждания на всички командири, намиращи се на бойното поле. Габриела получи заповед да поведе четирите хигруса в оказаната посока и да очаква сблъсък с четири ягуара. Нареждането беше да спечели колкото може повече време. Мегън трябваше да поведе девет от страйкърите, пренасящи по-голямата част от пехотата към същата точка. На Зак беше наредено да се качи заедно с повечето от хората си на страйкърите и да се подготвят за топло посрещане, когато кацнат. Позицията на първокурсниците щеше да се охранява от само един страйкър и гарнизон от десет души, командвани от Тейлър Сайрът. Двете оцелели противовъздушни установки и двата танка щяха да бъдат транспортирани също на горещата точка с помощта на транспортния кораб на Джери. Всички бяха притеснени от този развой на събитията. Очакваха да им бъде наредено да продължат победният си марш и да доразмажат първокурсниците на „Мадара“, но вместо това ги пращаха на друг фронт, където щяха да се съревновават с кадети, които имаха година по-голям опит. Най-горчивият хап се падаше на четиримата пилоти — Габриела, Силвия, Алекс и Матю. Те трябваше да се изправят не само срещу по-опитен противник, но и срещу по-добре въоръжен. Със сигурност Хигрусите им нямаше да имат никакъв шанс срещу ягуарите. Най-добре го знаеше Габриела, която самата бе имала шанса да пилотира, макар и веднъж, Ягуар 7. Докато летяха с пълна скорост, нито един от четиримата не проговори в радиостанцията, докато накрая радиомълчанието беше нарушено от Габриела:
— Е приятели, явно в края на това състезание името на нито един от нас няма да е в почетния списък с оцелелите. Но ако искаме отборът на „Перперикон“ да победи, трябва да си свършим работата възможно най-добре. Трябва да им спечелим колкото можем повече време.
Алекс бе обзет от особено чувство. В крайна сметка това беше само игра, но дали при реална война на пилотите им се налагаше да се изправят пред подобни дилеми? Биха ли те четиримата тръгнали така уверено, ако знаеха, че ги очаква смъртта? Щеше ли той самият да е готов да тръгне с еднопосочен билет към безнадеждна битка само за да спаси бойните си другари? Истината бе, че се надяваше никога да не му се наложи да отговаря на тези въпроси. Явно останалите бяха потънали в подобни размисли, защото отново никой не продумваше, докато тишината не се наруши от пиукането на радара. Почти веднага след това се чу гласът на Габриела, който звучеше напрегнато и сериозно:
— До всички единици, засичам четирима бандити на дванадесет часа! Имате разрешение да ги атакувате.
— Разбрано! — отговори всеки един от останалите трима. Алекс натисна дросела и се устреми решително срещу противниците.
Глава 28 — Хигрус срещу ягуар
Четирите изтребителя Ягуар 7 на второкурсниците от „Мадара“ патрулираха над зоната на бойните действия подобно на грабливи птици, оглеждащи се за плячка. Те пазеха небето от всякакви възможни летателни единици на „Перперикон“, осигурявайки по този начин пълното въздушно господство на отбора на „Мадара“. Долу пехотинците на „Перперикон“ водеха отчаяна съпротива, опитвайки се да задържат контрола над позицията. Те използваха пещери и скалисти разломи като ключови точки, за да спрат напредването на противника. Пехотата на „Мадара“, макар и бавно, си пробиваше път, подкрепяна от страйкърите, които пък летяха необезпокоявани под прикритието на четирите ягуара. Изведнъж водачът на изтребителния отряд съобщи с напрегнат глас:
— Тук „Ястреб 1“, засичам четири бандита на дванадесет часа.
Приближават към нас с висока скорост, вектор 23-А-7. Пригответе се за атака!
— Но откъде са взели тези изтребители? — извика учудено друг от пилотите. — Мислех, че всичките им сили са ангажирани!
— Чакайте малко! Това са… не може да бъде! Те ни пращат четири Хигруса! Първокурсници?! — възкликна отново водачът. — Явно са съвсем отчаяни!
По радиостанцията се чуха смехове. Всички от отряда се развеселиха неимоверно много при новината за отчаяния ход на Перпериконци. Те не можеха да си спомнят някой друг в историята на игрите да е пращал Хигруси в атака срещу ягуари.
— Да приключим бързо с тях! — след тези думи четирите изтребителя на „Мадара“ се впуснаха в атака срещу приближаващите противници.
Виждайки ягуарите пред себе си, Алекс предприе заучени маневри, опитвайки се да се постави в изгодна атакуваща позиция. Същото направиха и останалите от отряда — Габриела, Силвия и Матю. Още в първите секунди на битката обаче, Алекс осъзна, че това ще е невъзможна задача. Просто ягуарите имаха много по-мощни двигатели и това им даваше невероятно преимущество. Единият от второкурсниците успя без много усилия да заобиколи Хигруса на Алекс и да се окаже точно зад опашката му. Същото се случи и с останалите. Нямаха друг избор, освен да изпълняват предопределената им роля на примамки. Единственият им шанс беше да се опитват да избегнат точни попадения от страна на преследващите ги ягуари колкото могат по-дълго. И дума не можеше да стане за това да успеят да се изведат в атакуваща позиция. Алекс действаше по инстинкт, усещайки кога се намира под прицела на ягуара и в последния момент рязко отклоняваше изтребителя си, избягвайки точно попадение. На няколко пъти повтори маневрата, дала му предимство при боя със Стийв и умишлено рязко забавяше скоростта, пропускайки пред себе си противника. Пилотът на „Мадара“ обаче, използвайки превъзходство в скоростта, бързо се измъкваше и се връщаше обратно в позиция за атакуване. Алекс и останалите се намираха под непрекъснат натиск, опитвайки се във всяка секунда от неравната битка да избягват попадения. Те съзнаваха, че са обречени и е само въпрос на време да бъдат свалени, но знаеха също и че всяка една секунда е ценна. Долу развоят на битката се променяше. На помощ на перпериконския отбор пристигнаха петнадесет страйкъра, които бързо заеха доминиращо положение в небето срещу седемте на „Мадара“. Част от тях заедно с транспортните кораби стовариха подкрепления от пехотинци начело със Зак, както и два танка и две противовъздушни установки. Пехотата на „Перперикон“ премина в контраатака, завземайки някои от изгубените позиции. В битката за въздушно надмощие между страйкърите Мадара загуби три срещу един на „Перперикон“. Отборът на „Мадара“ премина в тактическо отстъпление, гледайки да печели време. Те знаеха, че доминацията на Перпериконци ще трае само докато четирите ягуара се освободят. Тогава изтребителите щяха да прочистят небето от Перпериконските страйкъри и преимуществото щеше да върне за пореден път на страната на „Мадара“.