Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
Звярът - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Звярът

Электронная книга - «Звярът». Краткое содержание книги:

Потопете се в тъмния свят на буреносни страсти и спиращо дъха действие, където шестима необикновени воини са призвани да защитят расата на вампирите от тяхното пълно унищожение. В сенките на нощта в Колдуел, Ню Йорк, бушува ожесточена и смъртоносна война. Последните вампири са безмилостно преследвани и избивани от Обществото на лесърите — организация на лишени от души ловци, които не се спират пред нищо, за да унищожат враговете си. Шестима изключителни воини, най-добрите бойци на вампирите, обединени в Братството на черния кинжал, имат за задача да спасят расата си от гибел. Рейдж — братът с най-голям апетит, но и с най-голямо сърце — би трябвало да има съвършен живот. Или най-малкото завидно приятен. Но той не може да разбере и контролира чувството на неудовлетвореност и липса, което го връхлита. А след като преживява смъртоносна травма, той трябва да подреди приоритетите си и заедно със своята обична шелан Мери да се бори за онова, за което и двамата копнеят най-силно… Да имат дете.
„Красотата на тази история направо ме зашемети… „Звярът“ ме накара да се почувствам сякаш съм се прибрала у дома. Всичко е както трябва да бъде и още по-хубаво, отколкото си го спомням. Притежава всичко, което искам от един любовен роман — душа и възпламеняваща страст. Книгата е великолепна и е една от най-затрогващите истории, които съм чела от дълго време насам. Наистина добре свършена работа.“ Гилти Плежърс Бук Ривюс
1 ... 145 146 147 148 149 150 151 152 153 ... 201
Перейти на страницу:

Но, господи, ако то наистина се случеше, той щеше да води толкова разговори с това момиченце.

— Рейдж? — подкани го Мери.

— О, извинявайте. — Светна зелено и той заповяда на мозъка си да последва примера на колата и да се размърда. — Ами, Фриц прилича на онзи тип от „Похитителите на изчезналия кивот“, нали се сещаш, дето му се разтопи лицето. Само че не толкова страшен… и от него не падат парченца.

— Какво е…?

Рейдж се отпусна безсилно в седалката.

— О, господи, слушай… ще трябва да поработим върху образованието ти. Има толкова много… гледала ли си „Челюсти“?

— Не.

Той фрасна глава в облегалката.

— Не! Господи, каква трагедия.

Бити се закиска, а Рейдж протегна ръка към Мери.

— Дръж ме, трябва да задам най-важния въпрос.

— Можеш да разчиташ на мен, миличък.

Рейдж отново погледна в огледалото за обратно виждане.

— Знаеш ли изобщо кой е Джон Маклейн?

— Не.

— Ханс Грубер[5]?

— Ъ… не?

— Меееееееееееери, дръж ме!

Мери избухна в смях и го избута обратно на мястото му.

— Карай си колата!

Докато момичетата се смееха, той се отърси и се взе в ръце.

— Ще се погрижим за това по-късно. Както и да е, Фриц е… по-стар и от дядо боже, както казват човеците. И направо се разтреперва, ако се опиташ да направиш нещо сам. Не ти позволява да разтребиш след себе си, стресира се, ако се опиташ да си приготвиш нещо за хапване и има неудържима нужда да чисти с прахосмукачката. Но… — Рейдж вдигна показалец. — Той ми купи мой собствен фризер за сладолед. И казвам ти, това опрощава цял куп грехове.

Мери се извърна в седалката.

— Фриц е най-милата сила на тази планета. Той ръководи персонала и се грижи за всички и всичко в къщата.

— Колко души живеят там? — попита Бити.

— Ако броим и догените? — Мери се умълча за миг. — Ами, май тридесет? Тридесет и пет? Четиридесет? Не съм сигурна.

— Най-важното е… — намеси се Рейдж.

— … че има много любов.

— … че има киносалон с машина за десерти.

Мери го стрелна с поглед и той сви рамене.

— Недей да подценяваш важността на шоколадовите десерти в тъмното. Бити, кажи ми, че си опитвала шоколадови десерти?

Когато момиченцето поклати глава с усмивка, Рейдж разпери ръце.

— Човече, на толкова неща имам да те науча, млада лейди.

Пред тях изникна „Лукас Скуеър“, светлините на всички магазини и неонови табели светеха ярко. Широките тротоари бяха пълни с пешеходци — двойки, разхождащи се хванати за ръце, семейства, излезли заедно, групички тийнейджъри, шляещи се напред-назад.

— Петък ли е днес? — попита Рейдж, докато влизаше в един от откритите паркинги.

— Така мисля, не, чакай, май е събота. — Мери извади телефона си. — Да, събота е.

— Нищо чудно, че има толкова хора.

Отне му известно време, докато намери къде да паркира, тъй като все нещо в заобикалящите го коли не му харесваше. Най-сетне си избра място до градините и намести своето съкровище близо до бордюра.

— Да, винаги е толкова придирчив — потвърди Мери, докато слизаше и буташе седалката напред, за да направи място на Бити.

— Хей, аз се грижа за жените си. — Когато вратата им се затвори, той се пресегна и я заключи ръчно, след което слезе и завъртя ключа в дръжката откъм шофьора. — Никой човек няма да ми одраска бебчето.

С Бити по средата те се отправиха към „Ти Джи Ай Фрайдейз“. Заведението се намираше зад ъгъла и когато група шумни човеци изскочиха от него, Рейдж се намръщи.

— Хей, Бити? — каза нехайно. — Значи никога не си ходила на ресторант?

— Не.

Рейдж спря и сложи ръка на рамото й… и се стресна, почувствал колко е слабичко. В момента обаче го тревожеше нещо друго.

— Може да е малко шумно. Разговори, плачещи бебета, смях. Ще има сервитьори, щуращи се напред-назад с огромни подноси с храна, най-различни миризми и звуци. Възможно е да ти дойде в повече. Ето какво трябва да запомниш. Ако се налага да използваш тоалетната, Мери ще дойде с теб, така че не е нужно да се притесняваш, че ще се загубиш или ще останеш сама. А ако в един момент почувстваш, че ти стига, ще си тръгнем. Не ме е грижа дали току-що сме отворили менютата, поръчката ни е пристигнала или тъкмо вдигаме вилиците си. Мятам една стотачка на масата и — той щракна с пръсти — се изнасяме оттам.

Бити просто се взираше в него. И той се притесни, че е отишъл твърде далеч…

Телцето на детето се блъсна в него и то го прегърна с всичка сила. В първия миг Рейдж не знаеше какво да стори и просто разпери ръце настрани, поглеждайки паникьосан към Мери. Ала когато неговата шелан сложи ръка на устата си с вид, сякаш самата тя полага усилие да се овладее, той прегърна момиченцето също толкова силно.

вернуться

5

Джон Маклейн, Ханс Грубер — герои от филма „Умирай трудно“. — Бел. ред.

1 ... 145 146 147 148 149 150 151 152 153 ... 201
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)