Звярът

— Аха — каза Рейдж. — Аз не мога да… е, нали се сещаш. Да отида в „Убежището“. Което знаеш… защото ти го ръководиш. И… май ще е най-добре да млъкна, нали?

Мариса се приближи до камината, невероятната й красота сякаш привличаше цялата светлина и топлина на огъня. Настани се в едно кресло и кръстоса крака, като съвършена дама, каквато си и беше.

Лицето й бе дистанцирано, но не и студено. Изглеждаше готова да посрещне нещо не особено приятно.

Нещата не отиваха на добре, помисли си Мариса с ужас.

— Е… благодаря ти, че се съгласи да се срещнем. — Мери улови ръката на Рейдж. — Няма да увъртам. С Рейдж го обсъдихме и бихме искали да проучим възможността да осиновим Бити или поне да станем нейни настойници. Преди да откажеш, бих искала да си спомниш, че имам клиничен опит в…

— Почакай. — Мариса вдигна ръце. — Почакай, не става дума за това, че… искаш да напуснеш?

— Какво?

Мариса сложи ръка на сърцето си и се отпусна в креслото.

— Няма да напуснеш.

— Не, господи, откъде ти хрумна това?

— Просто си помислих, че съм те засегнала с нещо по време на онзи разговор преди Последното хранене. Не бях сигурна дали не обърках нещо… искам да кажа, просто се опитвам да постъпя така, както е най-добре за Бити и… — Мариса млъкна. Отърси се. — Правилно ли чух да казваш осиновяване?

Мери си пое дълбоко дъх. И с всичка сила стисна ръката на своя хелрен.

— С Рейдж го обсъдихме. Искаме да бъдем родители и искаме да дадем на Бити дом, изпълнен с обич, място, където да принадлежи, подкрепа, която не е само професионална. Както знаеш, аз не мога да имам деца… а Бити наистина е сираче. Дори Вишъс не можа да открие чичо й.

Мариса примига няколко пъти. Отново замести поглед между тях двамата.

— Това е… невероятно.

Рейдж се приведе напред.

— В добър или в лош смисъл?

— Добър. Искам да кажа… — Мариса се облегна назад и се взря в огъня. — Това е чудесно… фантастично. Просто не съм сигурна какво трябва да направим.

Я чакай, това „да” ли беше?, помисли си Мери, докато сърцето й подскачаше в гърдите.

— Бити също ще има право на мнение — каза, опитвайки се да изглежда спокойна. — Достатъчно голяма е, за да има мнение. И знам, че няма да бъде лесно — нито процесът по осиновяването, нито да бъдем родители. Рейдж също го знае. Ала предполагам, че всичко това… започва от теб.

Без никакво предупреждение, Мариса скочи от креслото и прегърна първо Мери, а после Рейдж. Когато отново се върна на мястото си, в очите й имаше сълзи.

— Мисля, че е наистина страхотна идея!

Е, добре, Мери май също започваше да се просълзява. А не можеше да погледне към Рейдж… защото ако и неговите очи бяха овлажнели (а тя бе сигурна, че е така), беше дотук.

— Толкова се радвам, че ни подкрепяш — каза дрезгаво. — Макар да не съм сигурна дали сме подходящи…

Изящната ръка на Мариса проряза въздуха.

— Изобщо не се тревожа дали ще бъдете добри родители. И моля те, недей да приемаш която и да било пауза от моя страна като липса на подкрепа. Просто никога не се е налагало да правя подобно нещо.