Звярът
- Автор: Уорд Дж. Р.
- Серия: Братството на черният кинджал #14
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Ибис
- ISBN: 978-619-157-220-5
- Переводчик: Вера Паунова
- Жанр: Городское фэнтези
Электронная книга - «Звярът». Краткое содержание книги:
„Красотата на тази история направо ме зашемети… „Звярът“ ме накара да се почувствам сякаш съм се прибрала у дома. Всичко е както трябва да бъде и още по-хубаво, отколкото си го спомням. Притежава всичко, което искам от един любовен роман — душа и възпламеняваща страст. Книгата е великолепна и е една от най-затрогващите истории, които съм чела от дълго време насам. Наистина добре свършена работа.“ Гилти Плежърс Бук Ривюс
Когато се върна, сервитьорката имаше очи само за Рейдж… и интересно, Мери си спомняше време, в началото на връзката им, когато това я караше да се чувства несигурна… особено след онзи епизод. Ала сега? Изобщо не я притесняваше. Рейдж не беше излъгал. Всички тези жени буквално можеха да се съблекат голи-голенички пред него и той не би проявил повече сексуален интерес, отколкото към някой диван.
Невероятно бе как мъжът ти можеше да те накара да се чувстваш боготворена, без да каже нито дума.
— Е, избрахме ли си нещо? — обърна се сервитьорката към Рейдж.
— Първо моите дами. Бити?
Момиченцето като че ли се паникьоса.
— Не знам. Не…
— Нещо против да направя предложение? — попита Рейдж и когато то кимна, каза: — Поръчай си макарони със сирене с гарнитура от броколи и хрупкави пилешки хапки с барбекю сос и мед. Простичко. Леко за стомаха. Няма да ти обърка вкусовите рецептори.
Бити като че ли събра кураж и погледна към сервитьорката.
— Може ли да си поръчам това?
Сервитьорката кимна.
— Няма проблем.
— Моя Мери?
Мери се усмихна.
— Салата „Коб“ с печено пиле, без авокадо и без синьо сирене. За дресинга само сос „Хиляда острова“ или нещо подобно. Аз ще си я подправя.
— Имаме сос „Хиляда острова“. — Сервитьорката се съсредоточи върху Рейдж, очите й — впити в лицето, раменете, гърдите му. — А за вас?
— Мисля да започна с пържени пилешки крилца и пълнени картофени кюфтенца. След това искам пилешки шишчета хибачи, бифтек, ребърца с барбекю сос и сос „Мемфис“, бифтекът — средно опечен. Ще довърша с троен сандвич „Рубен“. А, да, май ще искам и един хамбургер, средно опечен. Както и крилца с чеснов сос.
Затвори менюто, сякаш без да си дава сметка, че са го зяпнали.
— Да? — каза на сервитьорката.
— Да не би… да не би да чакате още хора?
— Не. — Той събра менютата и й ги върна. — И две коли. Дами?
— За мен само вода — каза Мери. — Бити? Вода или нещо газирано? Вода? Окей, тя също ще иска само вода… и мисля, че сме готови. И много гладни, както виждате.
Докато сервитьорката се отдалечаваше, облещила очи, Бити се закиска.
— Няма наистина да изядеш всичко това, нали?
— И още как. — Рейдж протегна отворена длан. — Искаш ли да се обзаложим?
Бити стисна ръката му.
— А ако изгубя?
— Ще трябва да довършиш каквото ми остане.
— Не мога да го направя!
Докато двамата продължиха в същия дух, Мери просто ги гледаше, огромния, невъзможно красив мъж и малкото момиченце, чувстващи се толкова комфортно заедно, колкото изобщо беше възможно.
— Мери?
Тя се отърси.
— Какво?
Рейдж протегна ръка през масата.
— Бити попита как се запознахме.
Мери стисна ръката му и се усмихна.
— О, няма да повярваш.
— Разкажи ми. — Момиченцето се приведе напред. — Моля те.
53.
Когато се увери, че в кабинета наистина няма камери, Асейл отиде до вратата и я открехна. След като не чу нищо, излезе в коридора и остана неподвижно на мястото си, ослушвайки се за гласове или стъпки.
— Хоризонтът действително е чист — промълви, докато се оглеждаше наоколо.
Тъкмо се канеше да се отправи към голямото стълбище, когато иззад една затворена врата насреща му долетя писък.
— … не е вярно! — изрева Нааша; вратата почти не заглушаваше гласа й. — Подписът му е подправен! Това е мерзост!
Лоша новина?, зачуди се Асейл с усмивка. Дали някой отдавна изгубен роднина не се беше появил в завещанието?
Върна се обратно в кабинета и притвори вратата почти докрай, миг преди Нааша да изскочи в коридора и да се отправи към стълбището. Троу обаче я настигна, стисна я за лакътя и я завъртя към себе си.
Приведе се към нея и понижи глас:
— Трябва да изслушаш и останалите клаузи. Да, разбирам, че това е шок, ала не можем да се борим с нещо, с което не сме напълно запознати. Ще се върнеш вътре. Ще престанеш да крещиш. И ще оставиш Сакстън да дочете завещанието. След това ще го попитаме какви са правата ти и пред кого можеш да го оспориш. А после ще си наемем собствен адвокат. Няма обаче да избягаш оттам в истерия. Не и ако искаш да получиш парите, които ти се полагат. Разбираш ли какво ти казвам?
Гласът на Нааша, когато му отговори, прозвуча като ръмженето на куче.
— Предполага се всичко да е мое. Прекарах последните двадесет години, слушайки го как се оплаква. Заслужила съм си и последното пени от тези пари.