Диамантите са завинаги
- Автор: Салливан Джули Кортни
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-430-7
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Диамантите са завинаги». Краткое содержание книги:
Както на онези, които търсят близостта и приятелството на брака…
А също и на онези, които нямат никакво намерение да съсипват връзката си със сватба!
Ивлин е щастливо омъжена от четирийсет години, а Делфин е опознала и двете страни на любовта — екстаза на прелъстяването и горчивината от разбитата връзка. Джеймс — парамедик, който се скъсва от работа, за да изхранва семейството си, знае, че родителите на съпругата му биха предпочели преуспял зет. А пък Кейт и партньорът й Дан, макар никога да не са изричали брачни клетви, се радват на близост, доверие и много обич.
Животът на тези двойки се разгръща по необичаен и изненадващ начин. На този фон протича историята на Франсес Зерети, която започва кариерата си на автор на рекламни текстове в края на 40-те. Тя е създател на крилатата фраза „Диамантите са завинаги“, която променя отношението на хората към тези скъпоценни камъни и утвърждава традицията на диамантените годежни пръстени.
Една вечер Пи Джей заведе Мари-Елен на баскетболен мач, отидоха само двамата. Мари-Елен обичаше баскетбол, а на Делфин не й се ходеше. Остана си вкъщи да чете. Само за миг, за един кратък миг, се замисли, че са само двамата. Беше щастлива, че се харесват. Когато Пи Джей й пусна съобщение, че му липсва, че копнее за новите черни чорапи, които си бе купила, тя изтича до гардероба и ги обу.
Две седмици по-късно повече от сто човека от ресторантьорската индустрия се събраха в „Льо Сирк“, за да дадат пресконференция, с която приканваха нюйоркчани да прекратят бойкота. „Таймс“ пусна снимка, на която се виждаше Мари-Елен в дъното с притеснено изражение.
Към средата на май останалите съдружници на кафене „Монмартър“ решиха да затворят заведението и да го преобразуват в мексикански ресторант. Извиниха се на Мари-Елен и казаха, че ще се радват, ако поиска да остане като управител. Тя им отказа. Делфин сподели с Пи Джей колко е притеснена. Чувстваше се като нейна по-голяма сестра и се чудеше как да й помогне.
— Съчувствам й, но не биваше да напуска, преди да си е намерила друга работа — заяви той. — Трябваше да остане с тях в мексиканския ресторант. Каква е разликата?
Делфин се опита да му обясни, че е било невъзможно.
— Мексикански ресторант! Това е унижение. Заведението беше нейната мечта.
— Другите съдружници не изглеждат унизени — отвърна той. — Защо тя да е?
— Другите дори не са французи — обясни тя. — Идват от Ню Джърси.
— Просто кажи, че са от Ню Джърси — раздразнено я поправи той.
Тя въздъхна. Не можеше да разбере защо реагира така.
— Хубаво. Те са от Ню Джърси. Така по-добре ли е?
— Да.
Когато през май Делфин и Пи Джей отидоха на гости на родителите му, поканиха Мари-Елен у тях, за да й дадат възможност да се откъсне малко от съквартирантите си. Делфин отиде до „Хенри Бендел“, купи лавандулов сапун, околоочен крем на „Шанел“ и свещи от „Диптик“, и организира спа център в банята с надеждата, че това ще зарадва Мари-Елен и ще повдигне духа й. Извади единственото си непокътнато бурканче „Авен Хидранс Оптимал“ от гардероба и го постави на мивката.
Пътуването до дома на родителите му не мина както се бе надявала. Дочу Пи Джей и майка му да се карат заради нея. Беше ясно, че майка му не я харесва, не одобряваше отношенията им и Делфин се опасяваше, че мнението й ще пусне корени в съзнанието му.
На връщане, докато чакаха в задръстването на магистралата Уест Сайд, тя се обърна към него.
— Така ми се иска да запознаем Мари-Елен с някой страхотен човек. Толкова е депресирана. Има нужда от малко развлечение.
Но Пи Джей разсеяно попита:
— Какво каза?
— Няма значение.
Една нощ скоро след това той я събуди от сън с думите:
— Бълнуваше на английски!
Тя помнеше съня си и той бе прав — през цялото време бе говорила на втория си език, сякаш й бе роден. Пи Джей се разсмя, но когато после се връщаше към това, Делфин осъзнаваше, че това бе мигът, в който всичко се промени.
На следващия ден той небрежно подхвърли, докато закусваха:
— Надявам се, че не си тук само заради мен.
Делфин беше убедена, че не го е чула правилно.
— Моля?
— В Америка. Надявам се, че не съм аз причината за тази драстична промяна в живота ти.
Тя усети как нещо твърдо и тежко премина през тялото й. Разбра, че вече е загубила част от него. Зачуди се дали ще си я върне и кога.
— Разбира се, че съм тук заради теб — увери го тя. — За какво друго да съм тук, ако не заради теб?
— Заради любовта си към Ню Йорк?
Тя се изсмя презрително.
— Ню Йорк не струва нищо пред Париж.
— О, Париж, Париж, Париж — каза той като дете, което се подиграва на друго на площадката. — Съвършеният ви град си е останал съвършен само защото сте се предали на нацистите. Ако не бяха американците, кой щеше да ви освободи? Лондон е много по-откровен град. Принципите им личат по разрушените им сгради.
Беше убедена, че е чул това някъде. Не беше достатъчно умен да го измисли сам.
— А и никога не си почиствате кучешките лайна. Прекалено изискани сте за това.
Е, тази мъдрост вече си беше изцяло негова. Същата нощ той се премести да спи на дивана, но на следващата сутрин се бяха укротили. Бяха учтиви, като двама посетители в празен хотел, които бяха вечеряли заедно. Предложи й да сложи дрехите за пране, а тя му направи гръцки йогурт с пресни боровинки и мед.