![Без свидетели [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/6/5/4/bez-svideteli-bg-download.jpg)
Без свидетели [bg]
- Автор: Кембъл Гордън
- Год: 2008
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 9789547691704
- Переводчик: Силвия Падалска
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Без свидетели [bg]». Краткое содержание книги:
– Възразявам! – извика Макс Хаузър. Елдън Фелпс погледна надолу към него. – Няма никаква връзка с делото, ваша светлост.
– Но вие повдигнахте този въпрос, мистър Хаузър. Вие подехте темата – отвърна съдията. – Давайте нататък, мистър Маккензи.
– Отне ми известно време да го осъзная, но мистър Хаузър наистина не е много добър прокурор. – Забелязах бегла усмивка на лицето на една от заседателките. – Иска ми се да ви върна към деня, в който оправдаха Рита Едингтън. Тогава отпразнувахме победата в едно заведение на име клуб „Аризона“. Присъстваха всички колеги от фирмата. През цялата вечер Даниъл Морган ни забавляваше с истории за глупостта на Макс Хаузър.
– Протестирам!
– Истории за това как го заблуждавахме на всеки ъгъл. И как мистър Хаузър буквално остави свидетелите ни да го премажат.
По погледите на заседателите разбрах къде точно се намира Хаузър, докато той подскачаше като обезумял зад мен (ако мога да използвам думите на Даниъл Морган).
– Възразявам, ваша светлост. Възразявам!!!
– Виждате ли, дами и господа? – попитах, докато те наблюдаваха истеричната му реакция. – Мистър Хаузър ви каза, че Морган е по-добрият юрист, но той не го вярва наистина. Дали егото му не е толкова голямо, колкото на повечето адвокати в съда? – Мога да се закълна, че един заседател на втория ред поклати одобрително глава. – А това, ваша светлост, има много общо с делото – допълних в отговор на възраженията на Хаузър, опасявайки се, че съм стигнал твърде далеч и че избухването на съдията е неизбежно.
– Нали не възнамерявате да разисквате повече този въпрос, мистър Маккензи? – попита милостиво Елдън Фелпс.
– Не, господин съдия, но мисля, че днес сме тук именно заради безсмислената надпревара между тези двама юристи.
– Моля, продължете речта си.
– Дами и господа, когато залозите са твърде високи, понякога юристите се увличат. Това важи за двете страни. Както казах, Дан Морган пропусна някои факти, докато защитаваше Рита Едингтън. Ще спомена и нещо друго: в момента той плаща за действията си и лежи в ужасно, нетрезво състояние, предизвикано единствено от чувството му за вина. Затова той не е в състояние да се изправи пред вас днес и да…
– Възразявам!
Съдията отново се поколеба, преди да вземе решение.
– Приема се – заяви той накрая. – Мистър Маккензи, придържайте се към доказателствата.
– В сегашното дело, дами и господа съдебни заседатели, грешката не е на подлия мистър Морган. Вие сами видяхте какво направи Даниъл Морган и се убедихте, че той просто остави Миранда да разкаже за случилото се. В настоящия процес ние сме от другата страна. Този път мистър Хаузър се увлече в надпреварата. Както знаете, юристите са служители на съда и като такива им е забранено да представят факти, за които не знаят, че са истина. Когато един адвокат или прокурор провежда кръстосан разпит, той няма право да внушава на свидетеля неща, в чиято истинност не вярва.
– Протестирам!
Веднъж Дан Морган ми бе казал, че ако даден юрист възразява прекалено често срещу опонента си, може да загуби делото. Минаха много години от въпросната вечер в клуб „Аризона“, но така и не разбрах напълно теорията му. Едно обаче научих, докато стоях пред съдебните заседатели в онзи зимен ден – независимо дали честите възражения влияят на крайната присъда, заседателите не гледат с добро око на тях. Заявявам това, защото чух една заседателка да казва нещо на своя съсед, след като Макс Хаузър току-що бе протестирал за пореден път. Беше заседателка номер едно, която седеше на предния ред в ложата вляво от мен. В тишината, докато Елдън Фелпс осмисляше възражението на Хаузър, жената прошепна на мъжа до себе си: „Защо този Хаузър просто не седне и не млъкне?“ Когато разбра, че съм я чул, жената сложи ръка на устата си и се изчерви. После ми се усмихна, а аз ѝ отвърнах със същото и престанах да треперя.