Без свидетели [bg]

67

– Мистър Маккензи – обяви Елдън Фелпс, – можете да се обърнете към съдебните заседатели.

Така застанах пред всички присъстващи в залата под ярката светлина на лампите. Вляво и малко по-високо от мен седеше ужасяващият мъж с черната тога, който ме бе принудил да се изправя в съда този ден. Вдясно се бяха струпали журналистите, които искаха да се уверят, че няма да изпуснат и дума от речта ми. Зад гърба ми седеше детето, което разчиташе единствено на мен. А отпред се изправяше стената от лица, принадлежащи на дванайсетте мъже и жени, чиито имена съм забравил – лицата, погледнали одобрително Максимилиан Хаузър, когато само преди минути бе произнесъл своите заключителни думи. (Хаузър беше неустоим, докато обобщаваше показанията на Рита Едингтън от първия процес. Той подсили истинността им с неоспоримите твърдения на Джоана Барнс. „Вината на подсъдимата бе не само доказана отвъд всякакво съмнение, господа съдебни заседатели. Тя бе доказана отвъд най-беглата сянка на съмнение.“) Изпих чаша вода, тъй като устата ми беше пресъхнала. Бях сигурен, че гласът ми ще трепери.

– Задачата ми днес е изключително тежка – казах на стената от лица. – Заставам тук и искам от вас да напишете поредната глава от легендарната история на един невероятно проницателен и талантлив адвокат. – Поех си дълбоко въздух. – Едно нещо знаем със сигурност. Един мъж е седял в стаята си. Две жени са влезли в тази стая и една от тях е убила мъжа. Какво ще се случи, ако някой адвокат реши да защитава и двете жени? Ако успее да убеди едни съдебни заседатели, а впоследствие други, че всяка жена поотделно трябва да бъде оневинена? Ако адвокатът спаси и двете при положение, че една от тях несъмнено е извършила хладнокръвно убийство? Как според вас ще повлияе това на неговата репутация в града? Какво ще стане, след като журналистите се втурнат към телефоните, прожекторите изгаснат и камерите бъдат изключени? – Няколко заседатели погледнаха наляво към репортерите, които се бяха събрали в залата. – Наистина ли се налага да спомена всички клиенти, които ще има в бъдеще? Делата? Парите? Или е по-подходящо да спра дотук? След много години той ще бъде адвокатът, за когото ще говорят възрастните му колеги.„Помните ли Дан Морган? – ще казват те. – Той беше най-добрият адвокат в съда. Умееше да върти съдебните заседатели на малкия си пръст. Омагьосваше хората и всички търсеха услугите му. Беше адвокатът, който знаеше как да спаси всеки виновен клиент.“ – Замълчах за миг, а няколко заседатели поклатиха съпричастно глава. Явно бях успял да докосна нещо в тях. – Редно ли е една справедлива съдебна система да подкрепя такива действия? Редно ли е една съдебна система, с която всеки достоен човек би се гордял, да поощрява подобни адвокати? – Още глави кимнаха, а някои заседатели сведоха очи. – Вероятно се чудите защо така прямо повдигам този наболял въпрос.