![Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/8/sinovete-na-sparta-bg-download.jpg)
Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
Втората част на книгата започва с необичайна ситуация. Гърците се върнали в лагера си — приблизително десет хиляди войници и още толкова цивилни. Намирали се много далече от Гърция и били лишени напълно от подкрепа, храна и вода. Пропуснах спора, в който персите наредили на гърците да предадат оръжията си. Гърците посочили, че са или съюзници и като такива са по-ценни с оръжията си, или врагове и следователно се нуждаят от оръжията си още повече. Така или иначе, нямало да се обезоръжат. Това е просто пример за гръцката логика и инат, едни от характерните черти на обществото им през онази епоха.
Включих разговора, при който на гърците било казано, че ще има война, ако потеглят, и примирие, ако останат на мястото си. В отговор те казали, че разбират, но повторили условията така, че прозвучали като заплаха: „Примирие, ако останем, война, ако тръгнем напред или назад“. Самоувереността на тези елитни воини личи ясно и двайсет и пет столетия по-късно.
Сгъстих последния месец от живота на Клеарх преди смъртта му, когато бил на около петдесет години. Уговореното примирие с Тисаферн означавало дълги дни пълно бездействие. Някои гърци увещавали Клеарх да предприеме нещо, но той отказал. Гръцкият генерал много добре си давал сметка, че не разполага с никаква кавалерия и че персийският цар има огромен брой конници и колесници, с които да ги преследва.
Вместо предателството, което описвам тук, Тисаферн ескортирал гърците от Кунакса в продължение на много дни, като им позволявал да вземат храна, но не и роби от изпречилите им се села. Гърците дори се разминали с персийска войска, която още пътувала с огромно закъснение към мястото на сражението. Подозрението между двете страни се засилило, но Клеарх се проявил като чудесен лидер. В романа можех само да очертая най-общо качествата му.
Тисаферн поканил Клеарх на вечеря с петима други пълководци, двайсетина капитани и няколкостотин войници, които трябвало да събират провизии. След като влезли в шатрата, всички те били заловени и убити. Един умиращ грък успял да се добере до лагера и така предателството било разкрито.
Гърците грабнали оръжието, а Арией и други отишли в лагера, за да им съобщят новината и да поискат да се предадат. С напредването на нощта непосредствената опасност от кръвопролития била намаляла. В края на краищата гърците останали без командири — кой можел да ги поведе вместо тях?
Позволих си да променя името на спартанеца, помогнал на Ксенофонт в най-критичния момент — в „Анабазис“ той е записан като Хирисоф, но аз предпочетох Хрисоф, защото ми се видя по-прегледно. Така че не става въпрос за грешка, а за избор от моя страна. Хирисоф несъмнено е бил интересен човек — именно той успял да убеди гърците да приемат Ксенофонт за свой водач. Може би самият Хирисоф е щял да поеме върховното командване, но Ксенофонт го изпреварил, като взел пръв думата. Идеята за каре в карето е на Ксенофонт и той бил онзи, който разбирал, че най-големият тактически проблем на гърците е липсата на кавалерия. Накратко, Ксенофонт бил единственият, който знаел как да води по време на криза. Заставането му начело на гърците е свидетелство, че убийството на гръцките генерали не е унищожило бойния дух. Гърците си избрали нови водачи веднага щом научили новината — и никога вече не се доверили на персите.
Историята как Ксенофонт тича нагоре по планината с отряд, за да осуети засада, е взета от оригиналното повествование. Докато Ксенофонт призовавал бойците с героични думи, някой си Сотерид се обадил: „Не сме равни. Ти си на кон! А аз съм уморен и мъкна щит!“. В гнева си Ксенофонт взел щита му и се затичал с него, а останалите започнали да хвърлят камъни по мърморкото.
Изтощените от битки гърци се освободили от персийските си преследвачи едва когато навлезли в планините на кардухите. Историята за огромната персийска войска, която влязла в същите тези планини и била избита, е взета от разказа на Ксенофонт, макар че няма начин да потвърдим достоверността й. Това е първото споменаване на кардухите в историята. Възможно е те да са предците на съвременните кюрди в северната част на Ирак, Иран и Сирия. Ксенофонт пише за села, скотовъдство и земеделие, както и за жестокия и безпощаден враг, познаващ отлично трудния терен. На гърците им трябвали седем дни да пресекат планините. Разказът на Ксенофонт как гърците срещали съпротива на всяко възвишение и как отговаряли на преимуществата на враговете е невероятен.