Синовете на Спарта [bg]

— Шейсет крачки напред! — нареди Ксенофонт.

Редиците тръгнаха напред и кардухите се обърнаха и побягнаха като бити кучета — все още озъбени, но уплашени. Все повече и повече се оттегляха по склоновете и за момент на Ксенофонт му се прииска да се втурне след тях. Вместо това ги наблюдаваше как спират, подпрени на копията си, и гледат гърците. Нямаше да нападнат отново.

Ксенофонт поклати доволно глава и изрева:

— Вече ни познават!

Гърците му отговориха с ликуващ рев, който отекна от планините.

— Няма да ни атакуват отново, а ако го направят, вече им знаем мярката. Обратно към реката. Към брода. И по-бързо!

Някои от войниците запъшкаха и той им се изсмя.

— Какво? Не си ли починахте? Време е да потичаме! Нима искате спартанците да грабнат цялата слава за себе си?

Мъжете замърмориха одобрително и отново се затичаха. Зад тях кардухите най-сетне се бяха смълчали.

Когато петте хиляди на Ксенофонт се върнаха при брода, прашни и ухилени от успеха си, наближаваше пладне. Бяха поздравени с викове от хората от лагера, които се скупчиха около тях и ги тупаха по гърбовете. Облекчението им беше осезаемо. Хората от лагера бяха гледали как защитниците им побягват в две посоки, оставяйки ги сами на вражеска земя за първи път след Кунакса.

Ксенофонт научи, че спартанците са прекосили реката без особена съпротива и са разчистили брега от всеки, проявил глупостта да им се изпречи на пътя. Покрай отсрещния бряг лежаха захвърлени знамена. Ксенофонт ясно можеше да види откъде е минал Хрисоф — беше оставил диря от трупове след себе си. Стисна зъби и се запита къде ли се е дянал спартанецът. Планът беше да овладеят брода и да го изчакат да преведе хората от лагера. Противникът имаше прекалено голяма конница, за да бъде държана под контрол.

Ксенофонт потръпна, когато нагази в реката. Посегна да напълни шепи с ледената вода и да измие лицето си. Беше ужасен, че Хрисоф не е останал на брега. Трябваше да си напомни, че се доверява на спартанеца, особено след планините на кардухите. Щом Хрисоф беше решил да изостави района на брода, значи беше имал основателна причина да го направи.

Десетина хоплити застанаха в течението, за да отбележат откъде минава плитчината, и с жестове и окуражителни викове заприканваха хората да вървят напред, като в същото време внимателно следяха за внезапна поява на конници или стрелци. Петте хиляди на Ксенофонт бяха минали първи и много бързо, след което бяха подсигурили района, докато останалите се препъваха и се теглеха едни други през реката.

Ксенофонт остана във водата, макар че краката му изтръпнаха от студа. Първоначалното му намерение беше да остане само за кратко, но стотици хора, нагазили до гърди във водата, го засипваха с благословии, че ги е спасил.

Не че беше имал избор.