![Синовете на Спарта [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/8/sinovete-na-sparta-bg-download.jpg)
Синовете на Спарта [bg]
- Автор: Иггульден Конн
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-877-0
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Исторические приключения
Электронная книга - «Синовете на Спарта [bg]». Краткое содержание книги:
Книгата на Ксенофонт „Анабазис“ грубо може да се преведе като „път нагоре“, „отстъпление“ или „изход“. В нея се разказва за въстанието на Кир срещу брат му, за събирането на войската, за битката при Кунакса, която губи — и след това за ужасяващата ситуация, в която се озовали гръцките наемници. Те се намирали далече от дома, заобиколени от врагове, но си оставали такава елитна сила, че не можели да бъдат унищожени с лекота. Събитията се развиват осемдесет години след битката при Термопилите и около седемдесет години преди времето на Александър Велики.
Персийски исторически контекст: Персийският цар Дарий нападнал Гърция през 490 г. пр.н.е. — и бил разбит в битката при Маратон. Събирал нова войска за втори опит, но умрял, така че делото му било продължено от сина му Ксеркс, който потеглил срещу Гърция по суша и море. Ксеркс е царят, с когото спартанците се сражавали при Термопилите. Той стигнал до Атина и я опожарил, но атинският флот спечелил невероятна победа срещу неговия и така го лишил от възможност да маневрира. Ксеркс се върнал у дома, като оставил генерала си Мардоний да се изправи срещу водената от спартанците войска на сушата. Въпреки огромното числено превъзходство на персите гърците нанесли съкрушително поражение на врага, а самият Ксеркс бил убит от началника на собствената си охрана през 465 г. пр.н.е. Синът му Артаксеркс заел престола и проявил благоразумието да остави гърците на мира, с което си осигурил мирно царуване до смъртта си през 424 г. пр.н.е.
Въпросният Артаксеркс имал трима синове. Най-големият станал цар за няколко седмици, преди да бъде убит от втория, който пък бил убит от третия — Дарий II. Дарий II имал двама синове — Артаксеркс и Кир, с които започва този разказ.
В Гърция Спарта станала господстваща сила, след като победила Атина и наложила съвет, който да управлява града — Съвета на трийсетте тирани. Младият Ксенофонт бил атински аристократ, който се възхищавал на спартанците повече, отколкото на своите вечно спорещи съграждани, които можели да изкажат десетки мнения, преди да решат дали да вечерят, или да гледат театрална постановка. Вярно е, че Ксенофонт е бил ученик на Сократ, но за разлика от най-известния ученик на Сократ Платон интересите му били насочени не толкова към екзистенциалните концепции и устройството на съвършеното общество, а към практическото приложение на философията. Ксенофонт бил един от онези атиняни, които се опитвали да създадат добър живот единствено със силата на волята, които искали да знаят как да живеят. Той намирал спартанската дисциплина и готовност за саможертва за достойни за възхищение и поради това винаги бил човек, разкъсван между двете култури — на Атина и на Спарта.
Бележка за разстоянията: Персите от периода използвали „парасанга“ като единица за време, която често се употребявала и като единица за разстояние в гръцките текстове, което понякога може да бъде объркващо. Съвременният еквивалент на парасангата е нещо като „на един час път“. Според Херодот парасангата е приблизително трийсет „стадия“, или 3,5–3,75 мили (5,6–6 км). В текста използвам понякога мили, за да дам по-ясна представа за разстоянията на читателите, които не мислят в парасанги и стадии. Използва се и единицата „статмос“, която също не е с точно определена величина, а означава приблизително разстоянието между две спирания за нощувка, или около 18–20 мили (29–32 км). Според „Анабазис“ при похода си на изток Кир изминавал между двайсет и две и двайсет и четири мили на ден — около седем часа път, включително и почивките. Подобно темпо, поддържано по-късно и от римските легиони, е подходящо за вървене в голяма жега. Интересно е да го сравним с темпото, записано по-късно от Ксенофонт, когато са пътували с хората от лагера. Тогава са изминавали средно по петнайсет мили на ден и е било необходимо да спират при всяка река, за да попълнят запасите си от вода.
Случката в Киликия с царица Епиакса, когато тя дала средства на Кир и прекарала нощта с него, е много интересно събитие. Иска ми се да знаехме повече за него, но Ксенофонт е единственият ни източник. Той описва учебна атака, която имала за цел да впечатли царицата, но случайно довела до разбиването на част от персийската войска на Кир. Ксенофонт описва и една по-дълга среща с участието на съпруга на Епиакса, цар Сиенезис от Tape — родния град на Савел Тарски, който по-късно щял да стане известен като св. Павел.
Трудността при такива подробни исторически разкази е в това, че те не пасват за роман. Ксенофонт може да опише на три реда сблъсък в планините; аз не бих могъл да го вместя в по-малък обем от една глава. За подробностите, които не успях да вместя тук, препоръчвам „Персийската експедиция“, особено на читателите, които се интересуват от начина на мислене и действие на гърците. Книгата определено заслужава да е оцеляла повече от две хиляди години. Понякога, както открих при „Тайната история на монголите“, една ключова книга може да се окаже врата към цял свят.