Торбарите [bg]

Форестър си прочисти гърлото.

— Интересно решение, сър — каза той. Обърна се към мен. — Витлата на променлива стъпка ли са?

Кимнах. Имаше набито око, за да го забележи на оскъдната светлина.

— Необичайна конструкция — продължи той — да се поставят крилата именно тук и да се дръпнат назад. Ще намали около четири пъти разстоянието за излитане.

— Точно така — казах аз. Слава богу, че поне един се сещаше каква е била целта.

— Питах ви какво мислите за вида му, Форестър? — сприхаво вметна генералът.

Завесата падна пак върху лицето на Форестър, когато се обърна.

— Твърде необикновен, сър. Различен.

Генералът кимна.

— И аз мисля така. Грозен. Прилича на клекнала жаба.

Този път вече наистина ми писна.

— Според вас самолетите се оценяват като мацки в някой конкурс за красота, така ли?

— Не, разбира се! — отсече генералът. — Но има известни общоприети условия при конструирането, които са се наложили като стандарт. Например новият изтребител на Къртис, който огледахме завчера. Това се казва самолет. А не да прилича на бомба, на която са окачили крила.

— Да, но този тук носи два пъти повече въоръжение плюс петстотин килограма бомби, лети хиляда и двеста километра по-надалеч, хиляда и петстотин метра по-високо и сто и двадесет километра в час по-бързо от изтребителя на Къртис, за който говорите! — възразих аз.

— Къртис прави добри самолети — настояваше генералът.

Погледнах го. Нямаше смисъл да се спори с него. Все едно да говориш на каменна стена.

— Не казвам, че не прави, генерале — обясних аз. — Години наред Къртис правеше добри самолети. Но ви казвам, че този тук е по-добър от всеки друг.

Генерал Гадис се обърна към Мориси.

— Готови сме да видим демонстрация на вашия самолет — каза сухо той. — В случай, разбира се, че вашият пилот не смята да спори още.

Мориси ми хвърли нервен поглед. Очевидно генералът не бе доловил името ми. Кимнах му и влязох навътре в хангара.

— Изкарайте го! — наредих на механиците, които стояха в очакване.

Мориси, генерал Гадис и свитата му излязоха навън. Когато излязох и аз, видях, че Мориси и другите са се скупчили около генерала, а Форестър бе застанал малко встрани и разговаряше с една млада жена. Хвърлих й бърз поглед. Биваше си я — диви очи и чувствени устни.

Погледнах самолета на пистата. Долових стъпки зад гърба си и се обърнах. Беше Мориси.

— Не биваше да се нахвърляте така върху генерала.

Ухилих му се.

— Нищо му няма на дъртия копелдак. Обградил се е с толкова хора, дето го зяпат в устата, че можеш да го сбъркаш с филмов продуцент.

— Все едно, и без това трудно ще го спечелим за клиент. Научих, че Къртис му предлага самолетите си по сто и петдесет хиляди на парче, а знаете, че ние можем да смъкнем най-много до двеста двадесет и пет хиляди.