Бунт [bg]

Зад рицарите на по-обикновени и по-дребни коне яздеха оръженосци, коняри и слуги. Сред тях беше прислужницата на Изобел — Катрин, която яздеше кротка кафява кобила, принадлежала някога на господарката й. Робърт можеше да продаде животното, но то беше едно от нещата, които Изобел най-много обичаше. Затова той реши да остави кобилата за ползване от прислужницата, която сега имаше задачата да се грижи за дъщеря му. Възнамеряваше да намери по-подходяща жена, някоя гувернантка на служба в благородна фамилия, но след смъртта на жена му и започването на войната нямаше време да мисли за такива неща. Освен това до този момент Катрин се справяше повече от добре с грижите за детето. Зад нея на яко, сиво пони яздеше слабо петнадесетгодишно момиче, кърмачката на дъщеря му. Катрин беше намерила Джудит в Карлайл скоро след смъртта на Изобел. Дъщеря на рицар от градския гарнизон, няколко седмици по-рано тя беше родила мъртво дете. Никой не споменаваше нищо за съпруг и за баща й беше голямо облекчение да я вземат в домакинството на Брус. Беше неприветливо създание, но имаше мляко, нужно на пеленачето и Робърт понасяше присъствието й. В края на обоза имаше две каруци, теглени от товарни коне, пълни с най-нужното за пътуването — храна за хората и конете, шатри, брони и снаряжение. Сега за рода Брус имаше малко места в Шотландия, където можеше да се установи, и малко приятели, които да му предложат дома си. Връщаха се у дома като победители и ги мразеха.

Поражението на шотландската армия при Дънбар беше сигнал за края на войната с Англия. След като повечето от водачите им бяха пленени, а половината от армията унищожена, съпротивата на шотландците се срина. Съюзът им с крал Филип се беше оказал безполезен, тъй като Франция не им изпрати на помощ нито кораби, нито войници. След Дънбар един след друг бързо прекратиха съпротива замъците Роксбърг, Дъмбартън и Джедбърг, а Единбург падна след едноседмична обсада. Ключът към севера — Стърлинг — беше намерен изоставен. В края на юни в Бърт Едуард получи вест от крал Джон, който беше избягал с Комъните. Шотландският крал със съгласието на своя безпомощен Съвет на дванадесетте предлагаше безусловна капитулация.

След четиримесечна война Робърт прекоси обратно със смесени чувства границата с Шотландия. Крал Едуард изпълни обещанието си и възстанови земите на клана Брус, взети от Комъните в навечерието на конфликта. При завръщането им лордът и рицарите от Анандейл и Карик ликуваха, но въпреки облекчението от връщането на именията им за Робърт беше трудно да празнува с хората си, когато влязоха в Анандейл. Реколтата лежеше на полето съсипана, а онова, което не беше унищожено от шотландската войска, беше оставено да гние на полето, без някой да се погрижи за него. Градовете и селата бяха безлюдни, тъй като много мъже и жени ги бяха напуснали, когато войската на Комъните пристигна с огън и меч. Лохмейбън все още съществуваше, защото войската се беше задоволила да опожарява и плячкосва земите около града. Обаче представляваше тъжна гледка. От замъка беше разграбено всичко ценно, гоблените бяха смъкнати, мебелите изпочупени, складовете за жито и вино опразнени. Навсякъде се усещаше миризма на пикоч и мястото беше осеяно с изпражнения, животински кости, празни чували и бурета. Като че ли там за кратко бяха престояли много хора, преди да продължат.