Бунт [bg]

Шотландците, които се спускаха стремглаво в пълно безредие по склона, видяха как рицарите излизат измежду дърветата, подреждат се в стройни, плътни редици и вдигат щитовете си. Това, което бяха взели за бягаща безредно, уплашена войска, изведнъж се оказа добре изградена стена от стомана, която се понесе с грохот нагоре по склона, за да ги посрещне. Някои от шотландците в челото на безразборната атака, които първи видяха рицарите, дръпнаха юздите на конете си, за да ги накарат да забавят ход или да се върнат обратно. Обаче не успяха и под напора на идващите отзад продължиха да препускат право срещу тежката английска кавалерия, а жаждата им за кръв бързо угасна. Онези шотландци, които и преди бяха участвали в битки, започнаха да крещят на другите, опитвайки се да стегнат редиците, но беше твърде късно. Английските рицари се врязаха право в тях.

При силния сблъсък много хора бяха съборени от седлата. Някои изгубиха съзнание, други попаднаха под копитата на конете и бяха стъпкани в калта. Докато английските рицари продължаваха да се врязват все по-дълбоко сред безредието в шотландската войска и да всяват все по-голяма паника в нея, пехотинците връхлетяха след тях. Подобно на скакалци, те се нахвърлиха на падналите мъже и коне, обграждаха графове и рицари, обезоръжаваха ги и ги пленяваха. Някои благородници оказаха напразна съпротива, но паднаха убити, когато пехотата се нахвърли върху тях с чукове и мечове.

Варен, който вече беше използвал копието си, замахна с огромния си меч да съсече един шотландски рицар. Човекът беше зашеметен от удара, а с едно дръпване на юздите Варен извърна коня си, който блъсна в хълбоците коня на шотландеца и той се смъкна от седлото. Сгромоляса се с вик на земята и бронята му издрънча. В момента, в който шотландецът се помъчи да се изправи на крака, той беше обкръжен от трима английски пехотинци. Един го удари с чука си в корема и той се преви одве, а другите започнаха да го удрят и ритат, докато накрая не го обезоръжиха. Варен продължи да напредва, водейки хората си все по-дълбоко през разкъсаните шотландски редици. Вряза се в идващите отзад пехотинци, където настана безразборно клане. Рицарите на Варен замахваха с мечовете си срещу разпръснатите по склона пред тях мъже. Сечаха глави и крайници, разбиваха черепи. Бронираните бойни коне събаряха хората като вейки или се изправяха на задни крака, за да ги стъпчат под копитата си, смачкваха черепи, пречупваха гръбнаци под голямата си тежест. Бяха обучени да го правят. Скоро земята се напои с кръв. Пехотинците се влачеха с мъка по склона, без да могат да се спасят от английските пешаци, които ги доубиваха с безпощадни удари на късите си мечове.

Навсякъде из бойното поле шотландците се опитваха да се измъкнат и да избягат. Сега единствената им цел в битката беше да оцелеят. Варен забеляза кралското знаме да изчезва нагоре по склона, следвано от флага на Червените Комъни.

Хълмът пред него беше осеян с мъртви или умиращи войници и беше невъзможно да ги преследва. Процеди през визьора на шлема си една ругатня и продължи да се бие.