Бунт [bg]

Сега гербовете по знамената на противника се виждаха по-ясно. Сред тях беше и кралското знаме на Шотландия — изправен на задни крака червен лъв на златен фон. С приближаването на англичаните шотландците се развикаха. Виковете им бяха понесени от вятъра срещу настъпващите мъже. Варен предположи, че сред тези все още слабо чуващи се викове ще има и призиви за отмъщение. Той не се съмняваше, че в Шотландия няма човек, който да не е научил за клането в Бъруик. Подобна жажда за мъст беше добре дошла. Това щеше да направи шотландците безразсъдни. За разлика от тях неговите хора мълчаливо съкращаваха разстоянието до врага и пестяха силите си за битката.

Когато английските рицари стигнаха върха на първото възвишение, Варен вдигна ръка, за да спрат. Командирите му го наобиколиха, докато той оглеждаше терена. Отпред склонът се спускаше рязко в една долина, осеяна с дървета и храсти, които надолу в пролома ставаха по-гъсти и частично закриваха проблясващия между тях поток. Отвъд тесния поток дърветата отново оредяваха, а земята преминаваше в дълъг, гол склон чак до шотландската войска, подредена на хребета. След като даде нареждания на командирите си и те се пръснаха, за да ги предадат на хората, Варен поведе англичаните надолу по стръмния склон. Рицарите се облегнаха на седлата, давайки възможност на бойните си коне сами да избират пътя. До тях продължаваха да стигат виковете на застаналите в далечината шотландци. Пехотинците последваха рицарите, подпирайки се на дръжките на копия, докато се спускаха по склона. Слънцето се скри зад облак и по тревата плъзна широка сянка. Отпред между дърветата променящата се светлина оцвети водите на потока и от бронзови те станаха тъмносиви.

Първите рицари стигнаха до него. Сред тях беше и Варен. На места бреговете бяха високи и мъжете трябваше да се пръснат, за да открият по-удобни места за преминаване. Докато се движеха между дърветата, редиците им се разкъсаха. Някои се върнаха назад, за да търсят по-подходящи места, през които да прекарат конете. Други нагазиха предпазливо през по-плитките песъчливи брегове в студената, бърза вода. Калта по дъното жвакаше под копитата и размъти потока. Ритани силно в хълбоците, няколко коня преминаха на отсрещния бряг, а водата започна да се стича по краката им. Други се подхлъзнаха и се подплашиха, но рицарите ги укротиха с резки команди. Отзад пристигнаха още кавалеристи и последваха другарите си оттатък потока.