Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
— Да — каза той на Фернандес да преведе, — с удоволствие ще поседнем и ще й бъдем благодарни, ако отговори на няколко въпроса.
Фернандес повтори това на испански, а после преведе и отговора на жената.
— Съгласна е, стига да може. Обясних й кой сте и тя си каза името: Долорес. Пита също дали ще пийнете нещо.
— No, gracias — отвърна Партридж, а Долорес кимна и отиде да вземе питие само за себе си. Но като вдигна бутилката от джин, установи, че е празна. За малко щеше да се разплаче отново, ала измърмори нещо и седна.
— Казва, че не знаела как ще живее отсега нататък. Нямала никакви пари — преведе пак Фернандес.
— Ще ви дадем пари, ако получим от вас необходимата информация — каза й този път направо на испански Партридж.
Споменаването на пари бе последвано от кратък и бърз разговор между Долорес и Фернандес, който после обяви:
— Казва да задавате въпросите.
— Каква работа вършеше вашият приятел? — започна Партридж, но без да се доверява на оскъдния си испански, а използвайки Фернандес за преводач.
— Доктор беше. Специален доктор.
— Искате да кажете специалист?
— Той караше хората да заспиват.
— Анестезиолог ли?
Долорес поклати глава в недоумение. После отиде до шкафа, порови вътре и извади малък олющен куфар. Отвори го и измъкна папка с документи, които взе да прелиства. Избра два и ги подаде на Партридж. Бяха медицински дипломи.
Първата удостоверяваше, че Хартли Харълд Госидж е завършил медицинския факултет на Бостънския университет и има право да практикува професията на лекар. Втората диплома доказваше, че същото лице е квалифициран специалист по анестезиология. С жест Партридж поиска разрешение да прегледа и другите документи. Долорес не възрази.
Първите няколко не представляваха интерес, но след тях той попадна на писмо с печата на медицинската регистрационна комисия в Масачузетс. Вътре пишеше, че д-р Х. Х. Госидж е уведомен с настоящето за отнетото му за цял живот право да практикува лекарската професия. Партридж остави писмото на мястото му. Започваше да му става ясно. Ето кой е упоил похитените. Лицето му се напрегна. Съжаляваше, че не се е срещнал с този човек, преди да го убият.
— Защо смятате, че хората на „Сендеро Луминосо“ са виновни за смъртта на вашият приятел лекар? — продължи той въпреки всичко да разпитва Долорес с помощта на Фернандес.
— Защото той работеше за тия кучи синове. — И спомняйки си нещо след кратко мълчание, тя добави: — Бяха му измислили и име, Боделио.
— Откъде знаете?
— Той ми каза.
— Каза ли ви какво друго е правил за „Сендеро“?
— Някои неща. Като се напихме заедно.
— Знаехте ли за отвличането? Всички вестници писаха.
— Не чета вестници. В тях има само лъжи.
— Напоследък Боделио отсъствал ли е от Лима?
Последва дълго и енергично кимане.
— Много, много време. Липсваше ми. — И след кратка пауза добави: — Телефонира ми от Америка.
— Знаем. А кога се върна?
Долорес се позамисли, преди да отговори.
— Преди седмица. Много се радваше, но го беше страх, че ще го убият.
— Каза ли защо?
Долорес пак се замисли.
— Май подочул нещо. Загдето знаел много работи. — И тя пак се разплака. — Много отдавна живея с него. Какво ще правя сега?
Оставаше и още един важен въпрос, който Хари нарочно отлагаше, защото се боеше от отговора.
— След завръщането си от Америка бил ли е някъде другаде в Перу, преди да дойде в Лима?
Долорес кимна утвърдително.
— Каза ли ви къде?
— Да. Нуева Есперанса.
Партридж почти не вярваше, че така внезапно и неочаквано ще стигне до това. Ръцете му трепереха, докато прелистваше назад страниците в тефтера си, за да намери интервюто със Сесар Асеведо и списъка на местата, откъдето „Сендеро Луминосо“ изгонили медицинските екипи. Името сякаш скочи от изписания лист: Нуева Есперанса!
Вече знаеше къде са Джесика, Ники и Ангъс Слоун.
Но тъй като все още бе преди всичко телевизионен кореспондент, Партридж се зае да обсъжда с Рита, Мин и О’Хара, доведени междувременно от Томас, как да направят видеозаписа с Долорес, апартамента и екстериора на сградата. Партридж искаше да има едър план на докторските дипломи и писмото от Масачузетс до Госидж, наречен Боделио. Макар да бе вече в гроба, бившият американски лекар, отдавна захвърлен на сметището на професията си, трябваше да бъде запомнен със злото, което бе причинил на тримата Слоун, реши Хари. А за да не разкрива на други информацията, с която засега разполагаше само Си Би Ей, Партридж разпореди епизодът с Боделио да бъде запазен и излъчен по телевизията по-късно, когато дойде подходящият момент.