Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
Предполагаемият Гусман започна на испански: „Другари революционери, нашата задача и цел е да обединим всички, които вярват във философията на Маркс, Ленин и Мао…“ Постепенно гласът му затихваше и друг глас продължи на английски: „Другари, ние трябва да разрушим по целия свят един обществен ред, който не заслужава да съществува…“
— Гусман не говори ли английски? — учуди се Китъринг.
— Интересно, той трябва да е един от малкото образовани перуанци, които не говорят английски — обади се Йейгър.
Последваха познати думи, повтаряни многократно и от самия Гусман: „Революцията е справедлива, защото е против империалистическата експлоатация на всички бедни хора по света… Неверни твърдения обвиняват «Сендеро Луминосо» в безчовечност. А «Сендеро» е организация, по-хуманна от свръхсилите, които искат да унищожат човечеството с ядрени арсенали. Но нашата пролетарска революция ще забрани завинаги тези оръжия… Синдикалното движение в САЩ, което представлява всъщност елитна буржоазна класа, измами и продаде американските работници… Съветските комунисти не са по-добри от империалистите. Съветите измениха на ленинската революция… Кастро в Куба е просто един клоун, лакей на империалистите.“
Декларациите на Гусман бяха, както обикновено, най-общи приказки. Ако някой се интересуваше от конкретни факти и подробности, напразно щеше да ги търси в неговите речи и писания.
— Пуснем ли това вместо вечерните новини — каза Чипингъм, — ще загубим цялата си публика и рейтингът ни ще падне под нулата.
Половинчасовият запис завършваше с още музика от Бетховен, нова поредица природни красоти и един лозунг на коментатора: „Да живее марксизмо-ленинизмо-маоизмът, нашата пътеводна доктрина!“
— Добре — заключи накрая Чипингъм. — Както се разбрахме, ще прибера касетата в сейфа си. Само ние тримата знаем за нея. Предлагам да не обсъждаме с другите нищо по този въпрос.
— Ще използваме ли идеята на Карл Оуънс със съобщението, че касетата е била повредена, когато сме я получили? — попита Йейгър.
— Как иначе, за Бога! Нима имаме друг избор? Да не би да искаш да я пуснем вместо новините в понеделник?
— И аз мисля, че нямаме друг изход — съгласи се Йейгър.
— Само дето шансовете ни да ни повярват не са вече толкова големи, след като Тио Елиът развали работата с „Болтимър Стар“.
— По дяволите, знам! — Гласът на председателя отразяваше цялото напрежение през последните няколко дни. Той погледна към часовника. Оставаха седем минути до четири часа. — Дон, точно в четири прекъсни програмата с едно извънредно съобщение. Кажи, че току-що сме получили касета от похитителите, но тя се е оказала дефектна и не сме успели да я оправим. От „Сендеро Луминосо“ зависи вече дали ще изпратят друга на нейно място.
— Добре.
— Междувременно — продължи Чипингъм — аз ще се обадя в международната прес-служба и ще пусна съобщение за телексите, което ще искам да бъде предадено и в Перу. Хайде сега на работа.
Дезинформацията, излъчена от Си Би Ей, стигна бързо до всички краища на света. Тъй като Перу бе един час след Ню Йорк (в САЩ действаше летен часови режим, какъвто нямаше в Перу), съобщението на Си Би Ей бе получено в Лима тъкмо за вечерните новини по радиото и телевизията, както и за вестниците на другия ден. В дневните емисии вече бе оповестено за отрязаните пръсти на Никълъс Слоун, получени от съкрушения му баща.
И двете съобщения стигнаха в Аякучо до ръководителите на „Сендеро Луминосо“. На второто, за повредената касета, те не повярваха. Затова решиха, че незабавно трябва да пристъпят към по-голяма заплаха от отрязаните пръсти на едно момче.
11
По-късно Джесика щеше да си спомня, че още от сутринта имаше някакво лошо предчувствие. Бе прекарала почти безсънна нощ, загубила вече вяра, че някой ще може да ги спаси. Основната причина за падането на духа й бе жестокостта, извършена спрямо Ники. Защото дори и да успееха да се измъкнат оттук, неговият живот щеше да е променен завинаги. Момчешката му мечта да стане именит пианист бе помръкнала внезапно, безвъзвратно и така безсмислено. А какви ли други опасности, включително и смърт, ги очакваха през следващите дни.
За три дни болката на Ники бе понамаляла благодарение на редовните превръзки на Сокоро, но той бе мълчалив, седеше като унесен и не реагираше на опитите на Джесика да го извади от унинието му. И без това помежду им имаше две бамбукови решетки и гъста мрежа. Благодеянието на Сокоро през първата нощ след отрязването на пръстите не се повтори повече въпреки настойчивите молби на Джесика.