Вечерните новини
- Автор: Хейли Артур
- Язык: болгарский
- Переводчик: Мариана Екимова-Мелнишка
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Вечерните новини». Краткое содержание книги:
В неотдавнашно интервю А. Хейли обяви, че последната му книга ще бъде „Реторта“, а после иде изпробва силите си в късия разказ.
По-доволен остана от следващото си интервю — със Сесар Асеведо, друг отдавнашен негов приятел и служител-мирянин на католическата църква. Срещнаха се в личния му кабинет в двореца на архиепископа на Пласа де Армас, официалния център на Лима. Домакинът му, дребничък, бързо говорещ и енергичен човек над петдесетте, бе дълбоко религиозен теолог. Посветил се бе изцяло на църковните дела и се ползваше със значителен авторитет, макар да се бе въздържал досега от духовен сан. Приятелите му все му натякваха, че можел вече да бъде епископ, а защо не и кардинал. Известна личност в обществения живот на столицата, Сесар Асеведо не се бе женил никога.
Партридж го харесваше, защото винаги бе откровен и скромен. Сега Асеведо работеше като изпълнителен секретар на комисията за благотворителна дейност на католическата църква и отговаряше за медицинската помощ, изпращана в отдалечените части на страната, където нямаше постоянен медицински персонал. Още в началото на разговора им Партридж разкри картите си.
— Предполагам, че от време на време си имаш работа и със „Сендеро Луминосо“.
— Изразът ти е много точен — засмя се Асеведо. — Църквата, естествено, не одобрява „Сендеро“: нито целите им, нито методите. Но ние действително поддържаме връзки, макар и доста особени.
По свои си някакви причини, обясни мирянинът, „Сендеро Луминосо“ не желаят да настройват църквата срещу себе си и рядко я атакуват като институция. Но самите партизани не се доверяват на църковните служители и винаги когато подготвят антиправителствена акция или друга форма на съпротива, искат пратениците на църквата да напускат района, за да не стават свидетели на събитията.
— Просто отиват и казват на свещеника или на някой наш служител: „Махайте се оттук, ще ви кажем кога да се върнете.“
— И вашите свещеници подчиняват ли се на подобна заповед?
— Е, не е много достойно, но… — въздъхна Асеведо — обикновено нямат друг избор. Ако не се подчинят, хората на „Сендеро“ ще ги убият без колебание. И докато живият свещеник все пак може да се върне там отново, мъртвият вече няма такъв шанс.
Внезапна мисъл осени Партридж.
— Точно в този момент има ли места, откъдето да са изгонени ваши свещеници или служители, за да не стават свидетели на някаква офанзива на „Сендеро Луминосо“?
— Има такъв район и той ни създава сериозни проблеми. Ела! Ще ти го покажа на картата.
Приближиха се до стената, където бе окачена огромна карта на Перу с пластмасово покритие.
— Ето, целият този район тук — посочи Асеведо провинцията Сан Мартин, оградена с червено. — До преди три седмици там действаше голям медицински екип, който изпълняваше една от нашите ежегодни програми. Повечето от работата им се състои във ваксиниране на децата, а това е много важно, защото тази област е част от джунглата, гъмжаща от смъртоносни болести. Преди около три седмици „Сендеро Луминосо“, които контролират целия район, настояха екипът ни да го напусне. Нашите хора протестираха, но се подчиниха. Сега искаме да ги изпратим обратно, но „Сендеро“ още не ги пуска.
Партридж се взря в оградения район. Надяваше се да е малък. Но се оказа страховито голям. Прочете имената на отдалечени едно от друго селища: Тосаче, Учиса, Сион, Нуева Есперанса, Пачиса. Записа си ги без особена надежда. Ако пленниците случайно се намираха в някое от тези места, напълно безсмислено беше да отива там, без да знае къде точно. Евентуалната спасителна операция би била трудна, може би дори невъзможна. Единствената надежда бе в тоталната изненада.
— Подозирам какво си мислиш — прекъсна го Асеведо. — Чудиш се дали твоите отвлечени приятели не се намират някъде вътре в този кръг.
Партридж кимна мълчаливо.
— Не вярвам, защото в противен случай нещичко би се разчуло. А до мен не е стигнало нищо. Но църквата има доста връзки. Ще се опитам да разбера и ще ти кажа, ако науча нещо.
Партридж нямаше какво повече да очаква. Но посещението в двореца на архиепископа му подейства потискащо и когато си спомни в хотелската стая всичко от този ден, почувства се отчаян от собственото си безсилие.
Телефонът до леглото му рязко иззвъня.
— Хари, ти ли си? — Разпозна гласа на Дон Китъринг.
След като си размениха поздрави, Дон пристъпи към същността:
— Случиха се някои неща, които смятам, че трябва да знаеш.
Рита, която бе отседнала в същия хотел, вдигна слушалката едва при второто иззвъняване на телефона си.
— Току-що ми се обадиха от Ню Йорк — уведоми я Партридж. После й повтори всичко, което Дон Китъринг му бе съобщил за Хакензак и радиотелефоните. И добави: — Дон ми даде един телефонен номер в Лима, който са използвали. Искам да установя чий е и къде се намира.