Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
Харди наблюдаваше лицето на Глицки, което изведнъж се изопна и вкамени. Очите му се присвиха, устните бяха здраво стиснати, а мускулът на челюстта до ухото му затрепери. Ръката му се стрелна и притисна стомаха, сякаш се страхуваше, че вътрешностите му ще се разместят. После, за един продължителен миг, целият застина. Най-накрая попита:
— Сигурен ли сте? — и прибави: — Да, ясно, разбирам. Благодаря ви.
Той затвори, вдигна глава и забеляза Харди, който го гледаше.
— Лукас Уелдинг е мъртъв — каза той.
В следващия половин час Глицки беше в стихията си. Животът на други хора можеше да е изложен на опасност. Знаейки, че трябва да има някаква връзка между Екзекутора и Лукас Уелдинг, той изпрати хора да потърсят имената на всички посетители на Уелдинг в „Коркоран“, на журналисти, съкилийници, на всички, които бяха имали контакт с него. Изпрати другата половина доброволци, разпределени по двойки, да открият следите на останалите членове на съдебното жури. Да проверят указателя и да се обадят на телефонната компания за нерегистрираните номера. Да влязат в Мрежата — някой все трябваше да знае как да открива адресите на хората по техните имена. Да известят всяка федерална служба, за която се сетеха. Да алармират всички, които имаха общо с процеса — съдебни стенографи и така нататък. После отново се обади на Батист, осведоми го накратко за ситуацията и му каза, че иска от него да осигури охрана за останалите съдебни заседатели — да постави по двама души на пост пред домовете им, веднага щом издиреха адресите. После повикаха други служители, за да попълнят местата на хората от втората смяна, които бяха получили нови задачи. Всички разходи за възнаграждения щяха да бъдат за сметка на случая Боскачи, ако шефът разрешеше, което той направи.
Харди слушаше и попиваше информацията.
— Умрял е преди два месеца в лазарета на „Коркоран“ — обясняваше Глицки на шефа. — Фишър си го спомняше ясно, защото тъкмо щели да го освободят, след като жалбата му била удовлетворена. ДНК проба. Оказало се, че всъщност не той е извършил убийството. Но ракът го довършил пръв.
— Много гадно, ако наистина е вярно — каза Харди, когато Глицки затвори телефона. — Окошарили са невинен човек.
— Така изглежда. — Съдейки по израза на лицето му, приятелят му не бе доволен от тази новина. — Явно и Екзекутора е бил бесен заради същото.
— Не бих казал, че го обвинявам.
Погледът на Глицки потъмня.
— Нима?
Харди вдигна ръка.
— По-кротко. Имам предвид чувствата му. А не деянията.
Със сигурност сега не бе времето да обсъждат този въпрос. Харди знаеше, че стават съдебни грешки и понякога — какъвто бе случаят с Уелдинг — пострадваше невинен човек. Отмъщението и насилието обаче не оправяха нещата. Така поне беше на теория.
— И сега какво? — попита Харди. — Може би е имал деца? Други роднини?
Глицки, все още настроен за действия, щракна с пръсти и се хвана отново за телефона.
— Фишър, директорът, сигурно знае. Къде отиваш?
— Прибирам се. — Харди си погледна часовника. — Дванайсет и половина е, а на сутринта имам дело.
— Не искаш ли да разбереш как ще свърши това?
— Знам как ще свърши за моя клиент, Ейб.
Глицки беше донякъде в течение — Харди го бе осведомил за най-главното миналата вечер по телефона, а сега, чрез връзката с Муни, установена благодарение на Катрин Бас, всичко си идваше на мястото. Внезапно го осени една мисъл и той остави слушалката.
— Ами момичето?
Харди кимна:
— Лора Райт. Просто се е случила там. Лош късмет.
32
В девет и четирийсет в сряда сутринта Дизмъс Харди стана от мястото си на масата на защитата и за първи път се обърна към съда за непълнолетни с думите: От името на непълнолетния: Андрю Бартлет.
— Ваша чест — каза той. — Преди да започнем дебатите и изслушването на свидетели днес, бих искал да помоля за кратко съвещание в кабинета ви, което ще спести на съда значително време и неприятности.
Надушвайки някаква злонамереност, Джонсън се замисли продължително.
— Нали току-що идваме оттам, господин Харди. Бих искал да отхвърлим малко работа, преди да излезем в почивка.
— Може би няма да се наложи изобщо да работим, ваша чест. Налице е нова информация, тясно свързана с този случай, важни доказателства, които, вярвам, съдът ще сметне за достатъчно убедителни и които може би дори ще доведат до снемане на всички обвинения от господин Бартлет.