Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
— Къде са го държали?
— В „Коркоран“, според компютъра.
Харди хвърли поглед на Глицки и отново се обърна към Лание:
— И сега е на свобода?
— Много е вероятно, ако той е убил тези хора, не смятате ли?
Глицки долови мълчаливия намек на Харди.
— Ей сега ще се уверим. Ако се окаже, че този тип е Екзекутора, трябва да разберем всичко за него. Ще събудим директора на затвора.
Харди и Лание го последваха в кабинета му, където Глицки грабна телефона. След като почака малко, той се представи по име и звание и каза, че му е нужна справка за един от затворниците незабавно. Било спешно.
— Да, разбирам ви. Но ако той е единственият, който има достъп по това време на денонощието, трябва да говоря с него. — Нова пауза, през която белегът на устните му побеля. После каза: — Бихте ли ми съобщили името и званието си, моля? Благодаря, сержант Грей. Вижте, мога да уредя кметът на Сан Франциско да ви се обади до пет минути, а след това и губернаторът, ако трябва, но това е излишна загуба на време. Поемам цялата отговорност.
Глицки продиктува името си буква по буква, номера на значката и телефона си и затвори.
— Като че ли директорът не желае да му прекъсват съня за разхубавяване — каза той.
Чуха звука на асансьора и тропотът от стъпки и след минута малката армия от дванайсет доброволци отново изпълни помещението с компютрите. Бяха докарали две големи сиви колички, всяка натоварена с огромна купчина папки, а най отгоре бяха отрупани около двайсет картонени кутии. Ръководителят на групата, облечен в униформа, козирува на Глицки.
— Това е делото, сър, или поне каквото можахме на намерим от него. Лукас Уелдинг. Осемдесет и шеста.
Долу няма място и осветлението е слабо, затова донесохме всичко тук. Какво да търсим?
— Съдебните заседатели — отвърна Глицки. — И за по-сигурно, нека се уверим първо, че Алън Боскачи е бил обвинителят.
Всеки, включително Харди, взе по една кутия и започна да се рови в книжата. Безкрайни топове хартия, пълната документация по едно дело за убийство в Калифорния. В кутиите се съдържаше всичко — от първите полицейски рапорти до съдебномедицинската експертиза, резултатите от аутопсията и протоколите от разпитите на свидетели, както и всички доказателства, записките на прокурора, показанията на експертите и стенограмата на самия процес. След петнайсет минути един от доброволците се обади:
— Намерих Боскачи. Първата страница или както там я наричате.
— Свидетелството към документа с данните за произхода му — уточни машинално Харди, но никой не му обърна особено внимание.
— Дотук добре — рече доволно Глицки и прехвърли няколко от следващите страници на документа, после затвори папката и я върна в кутията. — Да продължаваме.
Изминаха още двайсет дълги минути, докато гласът на Лание не наруши тишината:
— Ето. — Той седеше на масата срещу Глицки и побутна документа към него, а всички останали, включително и онези, които работеха в стаята на рецепцията, прекъснаха заниманията си и наостриха уши.
Глицки почете известно време наум, после подръпна белега си.
— Всички са тук — каза той със задавен, дрезгав глас. И като прочисти гърлото си, прочете на глас: — Филип Уонг, Майкъл Муни, Идит Монтроуз, Морис Толман.
— Ами Елизабет Кеъри? — попита Харди.
Глицки погледна листа и кимна:
— Елизабет Рийд, моминското й име.
— Исусе Христе — прошепна някой.
— Съмнявам се — каза Лание, — че ще си направи труда да слезе на земята заради дело за убийство. — Разнесе се нервен кикот.
Но Глицки вече натискаше бутоните на телефона пред себе си, по челюстта му играеше един мускул. Докато чакаше, иззвъня телефонът в кабинета му.
— Диз, това трябва да е директорът на затвора. Иди да се обадиш — разпореди се Глицки. — Кажи му, че идвам веднага. — Харди скочи.
— Марсел — Глицки подаде слушалката на телефона в конферентната зала, който беше използвал. — Звъня на Батист. Като вдигне, кажи му какво сме открили и че след малко ще говоря с него. Ще ни трябват най-малко осем екипа, най-малко, за да защитим останалите живи.
— И той се запъти към кабинета си.
Нахлу в офиса си и грабна слушалката от Харди.
— Господин директор Фишър — започна той. — Тук е Глицки. Благодаря ви, че ми се обадихте. Не знам доколко сте запознат с убийствата на този Екзекутор, които разследваме… Добре, чудесно. През последния един час идентифицирахме евентуалния заподозрян и имаме основание да смятаме, че е лежал при вас до неотдавна. Веднага ни е нужна цялата информация, с която разполагате — последен известен адрес, месторабота, близки и роднини. Осъден е през 1986 година на доживотен затвор без право на обжалване. Знам. И аз се чудех за същото. Уелдинг. У-Е-Л-Д-И-Н-Г. Лукас. Да. Да, сигурен съм. Защо?