Адвокати на защитата
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #10
- Язык: болгарский
- Переводчик: Евелина Банева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Адвокати на защитата». Краткое содержание книги:
Дизмъс Харди е управляващ партньор в новосъздадената си процъфтяваща юридическа фирма. Младата му съдружничка Ейми Ву е поела защитата на Андрю Бартлет, седемнайсетгодишния син на богато семейство от Сан Франциско, който е арестуван за двойно убийство: на приятелката си и на учителя си по английски. Областният прокурор иска да го съди като възрастен, но решена да го задържи в системата за непълнолетни, Ву привлича Харди за втори адвокат на защитата. Докато случаят на Бартлет бавно върви към процес, серия от убийства разтърсва града. Неизвестен убиец, наречен от пресата Екзекутора, убива невинни граждани, на пръв поглед безпричинно. Ейб Глицки, който е назначен за заместник-началник на полицията, се опитва отчаяно да го спре.
Докато градът е на ръба на паниката, Харди и Глицки са въвлечени в надпревара с времето: единият, за да спаси клиента си, а другият — да залови убиеца. Но нищо не е такова, каквото изглежда, и случаите на двамата приятели се оказват тясно свързани. Когато се стига до шокиращата развръзка, са разклатени самите основи на съдебната система в Сан Франциско.
За голямо неудоволствие на Харди Бранд и Ана не бяха съвсем непознати. Ву му бе разказала, че когато прокурорът видял името й в списъка на свидетелите, се обадил на Саларко и сам ги посетил предишната вечер. Затова Хуан бе останал вън в коридора, очаквайки своя шанс да говори пред съда и може би да отрече онова, което би казала съпругата му.
Сега Бранд пристъпи спокойно към свидетелската скамейка.
— Госпожо Саларко — започна той. — Какво е разстоянието между прозореца ви и тротоара пред къщата ви?
— Не знам точно.
— Приблизително.
Тя хвърли поглед на Харди, който й кимна окуражително. Въпросът не беше неочакван.
— Петнайсет, може би двайсет метра.
— Петнайсет или двайсет метра. Благодаря ви. Това е горе-долу разстоянието от мястото, където седите, до дъното на тази зала, прав ли съм?
Харди се обърна да провери и откри, че Бранд не беше далеч от истината.
— Нещо такова — отвърна госпожа Саларко. — Да.
— И вие и съпругът ви живеете на втория етаж на сградата, така ли?
— Да.
— Значи той е бил със суитшърт с качулка? — Като видя обърканото й изражение, той показа с жест и поясни: — фланела с качулка на главата?
— Si. Да.
— Цялата му глава ли покриваше?
Тя отново погледна Харди и той пак й кимна. Какво друго му оставаше? Трябваше да я остави да разкаже версията си и се надяваше, че ще прозвучи правдоподобно.
Като му кимна в отговор, тя се обърна към Бранд:
— Да. Но не цялото му лице.
— Тогава може би част от лицето?
Ана помълча.
— Да — каза най-после. — Той вдигна поглед.
Бог да я благослови, помисли си Харди.
Но Бранд продължи да настъпва:
— Какво искате да кажете с това, че е вдигнал поглед, госпожо Саларко? Имате предвид, че…
Харди се намеси, за да даде време на свидетелката да си отдъхне:
— Възразявам.
— Приема се.
Но Бранд беше подготвен.
— В някакъв момент качулката смъкна ли се от главата му?
— Не.
— Значи е покривала главата и част от лицето му?
Харди отново възрази и възражението му отново беше прието.
— Добре. Нека ви попитам следното, госпожо Саларко. По това време навън тъмно ли беше? Нощ?
— Да, но…
— Да е достатъчно, благодаря ви — прекъсна я Бранд.
Изглежда реши, че са разисквали достатъчно този въпрос и премина на друг. — Госпожо Саларко, вие присъствахте ли на процедурата за разпознаване в полицията, когато съпругът ви е идентифицирал лицето, пребивавало в апартамента на господин Муни онази нощ?
— Да.
— И вие ли взехте участие в разпознаването?
— Да.
— И не успяхте да идентифицирате никого в редицата като лицето, което сте видели тогава?
— Да.
— Бил ви е даден формуляр, който вие сте подписали, казвайки, че не разпознавате никого, така ли?
— Да.
— Значи не познавате господин Бартлет, който седи на масата там? — Той се обърна и посочи — Ваша чест — Харди отново беше на крака.
— Задавам тези въпроси с определена цел, ваша чест — каза Бранд.
— Добре — кимна Джонсън. — Възражението се отхвърля, но карайте по същество.
— Госпожо Саларко, когато не сте могли с положителност да идентифицирате никого в редицата като мъжа под прозореца ви, значи ли това, че не сте знаели дали той е бил сред мъжете в редицата или не? Може да е бил, а може и да не е бил сред тях. Или искате да кажете, че никой от мъжете в редицата не е бил човекът, когото сте видели? Тоест, не сте могли да заявите със сигурност, че е бил Андрю?
Очите й, изпълнени със страх, потърсиха Харди за подкрепа, но той не можеше да стори нищо. Ана отново погледна Бранд.
— Съжалявам, но не разбирам.
— Ваша чест — каза Бранд. — Може ли да перифразирам?
— Давайте.
Бранд й се усмихна топло и пристъпи по-близо.
— Госпожо Саларко — започна той. — Опитваме се да разберем какво точно искате да кажете на съда. Казахте, че в редицата не сте разпознали никого, така ли е?
— Да.
— Добре. Имахте предвид, че не е могъл да бъде Андрю ли? Че е невъзможно човекът долу на улицата, отдалечен на петнайсет или двайсет метра, с качулка на главата и в тъмната нощ, да е бил Андрю?
— Не. Може би не невъзможно, но…
Бранд я изпревари с извода.
— Значи сега свидетелствате, че това, което сте има ли предвид, е че не сте могли с положителност да идентифицирате лицето като Андрю? Така ли е? Че не сте била достатъчно сигурна, за да се закълнете.