Предателство в смъртта

Не й задаваше въпрос, защото не се съмняваше в чувството й за справедливост.

— Нека всичко приключи благополучно, после ще се пазариш — отвърна тя.

— Погледни, Мик проникна и през второто ниво на алармената система. С течение на времето е усъвършенствал уменията си.

Ив видя как старият му приятел вдигна палец, сетне заедно със съучастниците си се затича нагоре по аварийната стълба. Нападателите действаха бързо и ефикасно, което подсказваше много тренировки.

Ала тя ги надминаваше не само по умения, но по острота на разума. Продължи да наблюдава Мик, който спря пред аварийния изход на третия етаж, на който беше балната зала, извади някакво устройство и разтегна телескопичния му корпус. Работеше бързо, но прецизно, и тя се запита за какво ли си мисли в момента. Устройството избръмча и индикаторите засветиха в зелено.

Мик пръв мина през вратата и се втурна към балната зала.

— Време е! — нареди Ив. — Фийни, бъди готов по даден знак да блокираш сигнала.

— Слушам. Вече са пред залата и обезвреждат вътрешната алармена система. Предпоследният в колоната е нервен. Поти се като кон. Хей, Далас, познах го. Изглежда, Джерад е проявил желание да участва в акцията.

— Прекрасно.

— Признавам, че са специалисти. „Колегата“ от техния екип също притежава устройство за блокиране на сигнала и в момента го настройва… виждам, че ръчно вкарва някакъв код. Сигурно го е научил от информаторите. Успя да елиминира донякъде охранителната система.

Ив тичешком слезе на долния етаж, спря за миг и вдигна ръка. От противоположната посока водачът на другия отряд също вдигна ръка. Тя кимна и хората от екипа му се спуснаха напред.

— Блокирай сигнала! — извика на Фийни и тичешком влезе в залата. — Полиция! Горе ръцете! — извика, сетне предупредително стреля в краката на жената, която се наведе да извади скрития нож.

Онези нападатели, които притежаваха оръжия, отвърнаха на стрелбата. Ив се обърна кръгом и в движение забеляза как човек в черно се просна на пода, повален от изстрел на полицай.

Някой събори остъклен шкаф, който с трясък се разби на пода. Разхвърчаха се стъклени отломки. Сред адската врява и виковете на преследвани и преследвачи Ив видя как Мик щастливо се усмихна на съпруга й. За миг се запита дали е разгневена, или й е забавно, но само след секунда вече не й беше нито до смях, нито до сръдни. Жената в черно запрати към главата й грамадна каменна ваза, изкрещя и се хвърли към нея.

За части от секундата Ив се поколеба, съблазнена от мисълта да се вкопчи в ръкопашна схватка, сетне с въздишка стреля и нападателката се строполи на пода.

— Жалко — обади се Рурк. — С удоволствие щях да ви наблюдавам.

Обърна се към Мик и пъхна обратно в джоба си оръжието, което вече не му беше необходимо:

— Дай да видя разкодиращото устройство.

— Страхувам се, че полицията ще го конфискува като веществено доказателство. Жалко за хубавата играчка. — Той погледна бившите си съучастници, за да провери дали някой го наблюдава, скришом подаде уреда на приятеля си и послушно вдигна ръце.