Друидите на Шанара

Планът беше прост, но простите планове се оказваха обикновено най-добрите. Единственият проблем, мислеше си Пи Ел, застанал в сянката на сградата срещу скривалището на Гризача, е в това, че аз поемам целия риск, а Хорнър Дийс нищо не рискува.

Разбира се — старецът беше измислил този план.

Както Куикнинг, Уокър и Морган Лех, така и те излязоха призори, измъкнаха се от убежището си и посрещнаха неприветливата сива светлина с присвити очи и подозрително смръщени вежди. Размениха си кратки погледи и се отправиха първо към леговището на Гризача, след което определиха мястото, където Смокът трябваше да пропадне. Когато Дийс се убеди, че Пи Ел го е запомнил, те извадиха куката, навиха макарата и се разделиха.

Пи Ел се бе върнал пред леговището на Гризача и сега стоеше там и чакаше. Трябваше да бъде потаен и бърз, но той беше свикнал и с двете — това бяха обичайните оръжия на главореза.

Дълго се вслушва в тишината, опитвайки се да прецени пространството, което трябваше да премине и дали ще може да се измъкне. Този път нищо нямаше да му помогне да избяга, ако се случеше нещо. Тясното му лице се обръщаше насам-натам, душеше миризмата на морето и камъка и се вслушваше в инстинктите, които го предупреждаваха, че Смока продължава да бъде нащрек.

Той се усмихна със студената си празна усмивка. Гневът му бе преминал. Предчувствието за убийство го успокояваше като докосването на Куикнинг, умиротворяваше го, даваше му покой. Бе притихнал и уравновесен, готов да реагира на всичко, както острието на Стиела.

Бавно пресече улицата към вратата на леговището. Здраво държеше куката и въжето в ръка. Застана пред вратата и отхвърли куката нагоре, за да я закачи на същата издатина в камъка, която бяха използвали предишната нощ. Куката се закачи и задържа. Пи Ел се отдръпна и зачака. Но вратата остана затворена. Звярът или не беше чул, или се бе подготвил за всичко. Пи Ел се бе надявал, че звукът на куката ще накара звяра да излезе и ще му спести усилието да се катери. Но явно искаше твърде много.

Пое си дълбоко дъх. Тъкмо тук планът му ставаше наистина опасен.

Пристъпи напред, хвана се за въжето, което висеше на куката, и започна да се катери. Местеше бързо ръцете си по въжето. Те бяха толкова силни, че не му се налагаше да си помага с крака. Изкачи се и пусна резето на тайния вход на скривалището. Извика силно в него и тутакси скочи, плъзгайки се по въжето като котка. Вратата започна да се издига в момента, в който той вече беше на земята. Нещо отвътре прошумоля и той мигновено отскочи. За малко едно пипало щеше да го хване. Гризача вече вървеше напред с разтворени пипала и тежко дишаше.

Само след миг вратата на леговището беше се вдигнала съвсем. Смокът яростно се втурна напред, въпреки че вече не беше нощ. Пи Ел го беше подразнил и той се спусна веднага да го преследва. Убиецът побегна на косъм от озверялото чудовище. Смокът го следваше по-бързо, отколкото Пи Ел бе очаквал. Дори за миг се поколеба, дали не бе надценил силите си. Но в случая нямаше време за размисъл и колебанията му се изпариха. На всяка цена трябваше да се измъкне.