Възходът на Атон

— Съпругата ми ме засипа с обидни думи. Осмели се да заплашва престолонаследника. Ето защо ще бъде оставена в уединение в Северния дворец. Вече не ще има възможността да вижда лика ми. Маху, погрижи се за изпълнението на волята ми.

Отправих се към Нефертити с протегнати ръце. Тя бе остаряла с десет години през този един час. Гримът й бе размазан на петна и се бе стекъл с потта и сълзите й. Едната й обеца я нямаше, а в гнева си бе скъсала огърлицата си от злато и сребро от врата си; скъпото украшение лежеше в краката й.

— Господарке — казах съвсем тихо, — последвайте ме.

Тя понечи да възрази.

— Повикай стражата! — изкрещя Ехнатон.

Нефертити въздъхна дълбоко; тялото й трепереше. Стори ми се, че се задушава, но след миг се отпусна. Все пак остана права с наведена глава, свила ръце на корема. После явно призова цялото останало й достойнство и тръгна към вратата. Опита се да се обърне, но аз побързах да я хвана за лакътя.

— Господарке — прошепнах, — безсмислено е.

Очевидно Ехнатон бе предвидил развоя на събитията. Отвън бе струпана голяма група либийски наемници — специално подбрани войници и офицери, които ни оградиха мигом. Минахме по коридорите, пресякохме вътрешните дворове и градините и поехме по Царския път към Северния дворец. Нямаше съмнение, че решението на Ехнатон е било обмислено грижливо по-рано. Посрещна ни подсилена стража, а по коридорите и в помещенията на царските особи се суетяха прислужници с изопнати от уплаха лица, както и почетни дворцови дами, готови да услужат на своята господарка. Покоите на Нефертити тук не се различаваха почти никак от обстановката в Двореца на Атон, където бе отраснал Ехнатон. Войници в пълно бойно снаряжение пазеха всяка порта, врата и място за достъп. В кухните вече приготвяха храна. Нефертити спря и се огледа с натъжен поглед.