Денят на Апокалипсиса
- Автор: Флинн Винс
- Серия: Мич Рап #7
- Язык: болгарский
- Переводчик: Петър Нинов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Денят на Апокалипсиса». Краткое содержание книги:
Заловени са част от терористите… прекалено бързо… съмнително лесно.
В този миг борбата между бюрократите и бойците на „тихия фронт“ достига връхната си точка. Докато администрацията и президентът обсъждат дали акцията е успешна, Мич настоява за по-решителни мерки, с което си навлича гнева на политическия елит.
— Ами радиацията?
— Вятърът духа от изток и се усилва. Голяма част от Вирджиния ще пострада сериозно от токсичния дъжд, но ако вятърът се запази, трагедията ще отмине центъра на Вашингтон.
— Значи колкото по-скоро го спрем, толкова по-добре.
— Абсолютно.
— Къде е твоят Екип за търсене и реагиране?
— Единият е на път от Ричмънд, а другият е при Нешънъл Мол.
— Качи този на Нешънъл Мол в хеликоптер много бързо, по-късно ще ти се обадя за допълнителни инструкции.
Рап затвори и надникна в пилотската кабина.
— АУАКС-ът даде ли ви скоростта на моторницата?
— Трийсет и два километра в час.
— Питай ги за колко време моторницата ще стигне моста Удроу Уилсън.
Пилотът зададе въпроса и след около пет секунди предаде отговора:
— Приблизително след три минути и двайсет секунди.
— Къде е вертолетът на Парковата полиция?
— Продължава да лети покрай брега.
— Кажи им да се върнат тук. Искам да летят ниско и бързо по източния бряг на реката.
Отрядът „Тюлен“-6 се намираше на цели петнайсет минути оттук, а тия от ЕСЗ щяха да се забавят още повече. С трийсет километра в час терористите изминаваха повече от километър на всеки три минути. Докато „тюлените“ пристигнеха, моторницата щеше да е на пет километра от Белия дом. Той погледна през илюминатора към околовръстното шосе и моста Удроу Уилсън.
— Добре, ето какъв е планът.
Рап обясни подробно на пилотите точно какво иска от тях, после направи същото и с четиримата командоси. За да не се вижда от реката, хеликоптерът кацна в парка Джоунс Пойнт на западния бряг на Потомак, близо до моста Удроу Уилсън. Двама мъже изскочиха от машината и хукнаха към брега, а Рап и Брукс отвориха широко страничните врати на вертолета — така на връщане по-бързо щяха да ги приберат и да се вдигнат във въздуха. После Рап също изтича до брега, долепил мобилния си телефон до ухото. Тъй като нямаше никакво време да звъни на този и онзи, реши да се обади само на един.
Флъд вдигна слушалката.
— Генерале, намирам се под моста Удроу Уилсън и мисля, че открих нашата моторница.
— Моста Удроу Уилсън? Къде по дяволите е това?
— Там, където околовръстното пресича реката, на десет километра от теб.
— А лодката къде е?
— На около километър и половина от мен, нагоре по реката.
— Мили Боже!
— Да, знам. Току-що преговорихме всичко с Пол Раймър. Той каза, че трябва на всяка цена да спрем бомбата, преди да е отишла още по̀ на север. Разполагам с четиричленен тактически екип от Ленгли и смятам да щурмуваме лодката, когато се озове под моста. Разбира се, освен ако не искате да чакам ЕСЗ… В този случай лично ще наблюдавате операцията от прозореца на кабинета си в Пентагона.
— Щом смяташ, че разполагаш с необходимите сили за задачата, Мич, действай, и то бързо.
— Така си и знаех, че ще ми кажете. Но в случай, че нещо се провали, имайте предвид, че вашият АУАКС е маркирал лодката и я следи. Ако не успеем, накарайте ги да предадат координатите на ударната група на Шестицата, предупредете ги само да пазят хладилната камера на кърмата, защото според мен там се намира бомбата. — Рап стигна до реката и погледна към масивните бетонни подпори на моста. Отгоре, върху шестте пътни платна, се движеха непрестанни потоци от коли. — Трябва да вървя, генерале. Ще ви се обадя отново след няколко минути, когато установя контрол над моторницата.
Мич затвори телефона и го пъхна в джоба. Лодката се приближаваше все повече, вече се виждаше съвсем ясно. Зад нея хеликоптерът на Парковата полиция бързо скъсяваше дистанцията. Погледна часовника си и се обърна към един от хората на Брукс:
— Застани ето там, в онези храсти.
— И аз си мислех същото — отвърна бившият снайперист от морската пехота.
— Добре, приготви се. Стреляй само ако видиш оръжие или ако ти дадем заповед. — Рап за последно хвърли поглед към моторницата и изтича обратно в хеликоптера.
Влезе в машината и провря глава в пилотската кабина.
— Имате ли някакви въпроси?
Двамата пилоти поклатиха глави.
— Добре. Кога ще пристигнат терористите?
— След по-малко от минута.
— А хеликоптерът на Парковата полиция?
— Не знам.
— Опитай да разбереш. Последното, което ни трябва сега, е да се блъснем с тях във въздуха.
Докато пилотът говореше с оператора от АУАКС-а, Рап седна отзад, с лице към страничния борд. Препаса колана на седалката си и го закопча. Стиснал един от картечните пистолети MP-5 със заглушител, в седнало положение, той максимално се издърпа напред, прицели се от рамо и увисна на колана. Беше левак, а заетата позиция му даваше широко поле за стрелба. Погледна към Брукс, който седеше до него. Водачът на екипа повтори същите действия и двамата вдигнаха палец нагоре в знак, че всичко е наред.