Императорът на тръните
- Автор: Лоуренс Марк
- Серия: Разделената империя #3
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 978-954-655-498-7
- Переводчик: Милена Илиева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Императорът на тръните». Краткое содержание книги:
Стоте пътуват към Събора, за да се дърлят над трупа на империята. А докато те говорят за политика, Мъртвия крал прави своя ход, аз също. Светът е пропукан, времето изтича през цепнатините, ние стискаме последните дни като удавник — сламка, а бъдещето е толкова ярко, че онези, които имат очи да го видят, изгарят първи. Това са дните, които са ни чакали от самото начало. Това са моите дни. Ще се изправя пред Стоте и те ще ме слушат. Ще взема трона напук на всички — и живи, и мъртви, и ако трябва да съм последният император, така да е. Ако трябва да съм последният, ще си отида с гръм и трясък.
Тук мъдреците свеждат глави и поемат назад. Тук набожните коленичат в отчаяна молитва. Това са последните мили, братя. Не очаквайте, че ще ви спася. Не се заблуждавайте, че ще ви съхраня, вместо да ви жертвам. Ако сте достатъчно умни, бягайте. Ако сте възвишени, молете се. Бийте се, ако сте смели. Но не ме следвайте. Последвате ли ме, аз ще сломя сърцата ви.
— Тук няма никакви ниши. — Нямаше място за лампи, фенери, нито за факли дори, нито едно местенце, където да изложиш статуетка или друга дрънкулка, с каквито благородниците обичат да се фукат.
Косон спря и погледна нагоре. Проследих погледа му и видях малък стъклен кръг, вграден в белия камък на тавана.
— Строителска светлина — каза той.
Имаше и още, на равни интервали през няколко метра.
— Но не работят — каза той, сви рамене и продължи напред. Фенерът в ръката му се люлееше и по стените танцуваха сенки.
— Значи това е техен строеж? Но… — Струваше ми се невъзможно. — Толкова е… красив, изящен. Куполът, арките, преддверията…
— Не всичко, построено от тях, е грозно. Тази сграда е била средище на власт. Нещо, свързано с прилагането на закона. Постарали са се да внушава величие.
— Божке, всеки ден научавам нещо ново — рекох аз. — Дали пък не е възможно да са имали душа все пак тези Строители? — Не беше докрай шега.
— Ако търсите знание, ще ви покажа нещо, което повечето посетители не виждат. — Косон свърна под прав ъгъл наляво, в по-тесен коридор, после зави още веднъж, пак наляво.
— Това е… необичайно. — Набих спирачки зад рамото на капитана.
Човек стоеше с гръб към нас, мъж. Уж тичаше, но не помръдваше изобщо, тотално вкаменен, все едно някой си е направил труда да облече статуя — майсторски изработена статуя, до последния детайл — в странна бежова дреха, нещо като туника и панталони в едно, стегната с колан на кръста. В едната си ръка мъжът държеше дълга пръчка, нещо като метла, но с множество червени ленти в единия край — стори ми се странно позната, — а в другата стискаше тънкостенна чаша, някак смачкана в хватката му, от която се разплискваше тъмна течност, и тя застинала във времето. Сетих се за капки кръв, които хвърчат от строшен череп, увиснали вечно във въздуха. Сетих се за Фекслър.
— Значи си имате Строител в стазис. — Огледах се за някакъв проектор, като онзи, който беше замразил времето около Фекслър. Не видях нищо; тази част от коридора не изглеждаше по-различна от останалото.
Косон ме стрелна с разочарован поглед, досущ като дете, което е искало да се похвали и не е срещнало очакваната реакция.
— Да, но вижте кого си имаме тук!
Обиколихме невидимото стъкло около мъжа. На такова приличаше. Хлъзгаво стъкло, хладно на допир, времева граница, където часовете и минутите умират.
— Виждате ли? — Косон посочи бял правоъгълник, прикрепен към гърдите на мъжа, отляво. Приличаше на пластимаса и си имаше черен надпис, който гласеше „ПОДДРЪЖКА“. — Това означава, че е държал властта, че е бил голяма клечка. Архивистите на гвардията имат книги, в които се обяснява значението на древните слова.
— Мекичък ми изглежда. — Слаб, блед, с уплашени очи.
— Силата на Строителите не е била в ръцете им, така казва лорд-командирът. Иначе — да, определено не е бил войник. Лорд-командирът е проследил родословното си дърво до първия поддържател. До този човек. Той е фамилният светец на неговото семейство.
И в този миг се сетих защо метлата на Строителя ми се струва позната.
— Жезълът на Хемет. Направен е по подобие на това нещо, нали? По-къс и стилизиран, но иначе е реплика на това?
Косон кимна.
— Фамилен светец, казваш? — Свъсих вежди в опит да проумея казаното. — Тоест Рим е канонизирал Строител?
— За това ще трябва да питате лорд-командира. — Косон поклати глава. — Хайде. — И ме поведе по обратния път.
Групичката ни се събра отново пред трона, обикновен дървен стол с висока облегалка, масивен и възгрозен, древна изработка. Тук-там лъскави глави на болтове привличаха погледа — по облегалките за ръцете, по предните крака, отстрани, набити дълбоко в дървото. Според легендите кралете на Строителите седели на същия този стол и тайният огън, който захранвал машините им, течал и през техните вени. Много, много отдавна столът бил докаран тук през някакъв велик океан.
— Трябва ли да стоя на разстояние? Понеже съм опетнен и прочие? — Спрях на няколко метра зад останалите.
Синдри се ухили и ми махна да отида при тях. Приближих се и Елин вдигна ръка да докосне с пръсти белега на лицето ми.
— Северът знае как си се сдобил с раните си, крал Йорг, и за нас те не са опетнение.
Тронът стоеше на подиум с две високи стъпала. Самата тронна зала се намираше в центъра на гигантския купол, който покриваше целия дворцов комплекс, и представляваше голям кръг, обграден от множество стаи.
— Сватбената церемония ще се извърши тук, пред трона, с почетна стража от сто и петдесет гвардейци, полковете, които се полагат на бащите ви, вашия и на булката, за ескорта им до Събора — обясни на Синдри лорд-командир Хемет.