Каин и Авел [bg]

— Ще дойда възможно най-бързо — обеща Уилям.

— Когато пристигнеш, сигурно ще спя. Събуди ме, твой ред е.

Уилям затвори и погледна Кейт, която и не подозираше за новите му неприятности. Жена му бе спала блажено през цялото време, докато той говореше по телефона. Де да можеше и той да спи така сладко. Беше достатъчно пердето да се издуе от вятъра, и Уилям се будеше. Кейт сигурно щеше да проспи и Второто пришествие. Драсна й бележка, която остави на нощното шкафче, облече се, приготви си багажа — този път си сложи и официални дрехи — и се отправи към Ню Йорк.

Пътищата бяха безлюдни и с новия даймлер Уилям пристигна само за пет часа. Влезе в града заедно с чистачите, пощальоните, вестникарчетата и сутрешното слънце и точно когато часовникът във фоайето отброи шест и петнайсет, се настани в клуб „Йейл“. Разопакова си багажа и реши да си почине един час, преди да буди Тони. Беше се унесъл, когато чу, че някой чука настойчиво на вратата. Стана от леглото и сънен, отиде да отвори. На прага стоеше Тони Симънс.

— Хубава пижама имаш, Уилям — ухили се той.

Беше облечен в делово облекло.

— Явно съм заспал. Почакай малко, ей сега ще се приготвя — рече Уилям.

— А, не, трябва да хвана влака за Бостън. Ще поговорим, докато се къпеш и обличаш.

Младежът влезе в банята и остави вратата отворена.

— И така, основният ти проблем… — подхвана Тони.

Уилям надзърна от банята.

— Не те чувам от водата.

Тони изчака той да я спре.

— Та основният ти проблем е Питър Парфит. Предполагал е, че ще оглави банката, и е очаквал да чуе в завещанието на Чарлс Лестър своето име. Откакто е чул последната воля на Лестър, настройва членовете на съвета срещу теб. Тед Лийч ще ти разкаже повече подробности, кани те днес на обяд в клуб „Метрополитън“. Вероятно ще доведе още двама-трима членове на съвета, на които можеш да се опреш. Между другото, както личи, съветът още е разцепен на две.

Уилям се поряза с бръснача.

— Ах, по дяволите! Та в кой клуб?

— „Метрополитън“ на Шейсета улица в Ийст Сайд, на две крачки от Пето авеню.

— Защо там, а не някъде на Уолстрийт?

— Когато си имаш вземане-даване с типове като Питър Парфит, не разтръбяваш на всеки срещнат какво смяташ да предприемеш. Действай разумно и не си хаби патроните. От онова, което ми каза Лийч, останах с впечатлението, че още можеш да спечелиш.

Уилям се върна в стаята, препасан през кръста с хавлиената кърпа.

— Ще се опитам — рече той. — Да не си хабя патроните де.

Тони се усмихна.

— Е, аз се връщам в Бостън. Влакът ми тръгва след десет минути. — Той си погледна часовника. — Ужас, след шест! — На вратата се спря. — Да знаеш, баща ти никога не се е доверявал на Питър Парфит. Все повтаряше, че бил хлъзгав. Не казваше нищо повече, само че е хлъзгав. — Той вдигна куфара. — Успех, Уилям!