Каин и Авел [bg]

— Аз — обади се Алфред Роджърс, който дотогава почти не бе отварял уста, качество, каквото Уилям ценеше много у един отговорен главен секретар.

— Какъв е най-краткият срок, в който можете да свикате извънредно заседание, господин Роджърс?

— Всеки член на управителния съвет трябва да бъде уведомен най-малко двайсет и четири часа предварително, макар че това не се е случвало нито веднъж, ако не броим финансовия крах през двайсет и девета. Чарлс Лестър винаги се стремеше да предупреждава хората най-малко три дни предварително.

— Но по правилника на банката е възможно да свикате извънредно заседание с предизвестие едва от двайсет и четири часа, нали? — поинтересува се младежът.

— Да, възможно е, господин Каин — потвърди Алфред Роджърс — този път монокълът му бе добре закрепен на мястото си и банкерът се бе вторачил през него в Уилям.

— Чудесно! В такъв случай ние ще свикаме заседание на управителния съвет.

Тримата се втренчиха в него, сякаш не го бяха чули добре.

— Помислете, господа! — продължи Уилям. — Като заместник-председател на управителния съвет вие, господин Лийч, ще свикате заседанието, а господин Роджърс като главен секретар ще уведоми директорите.

— Кога искате да се проведе заседанието? — поинтересува се Тед Лийч.

— Утре следобед. — Уилям си погледна часовника. — В три часа.

— Божичко, няма да разполагаме с никакво време — завайка се Алфред Роджърс.

— Наистина, не избързваме ли?…

— Питър Парфит със сигурност ще каже, че избързваме, но на нас това ни е само добре дошло — уточни Уилям.

— Така си е — подкрепи го Тед Лийч, — стига да сте наясно какво точно ще предприемете на заседанието.

— Оставете заседанието на мен. Вие само се постарайте да е свикано според изискванията и всички директори да бъдат надлежно уведомени.

— Какво ли ще направи Питър Парфит? — възкликна Тед Лийч.

— Не се притеснявайте от Парфит — натърти Уилям. — Тъкмо това е грешката, която допускахме досега. Нека за разнообразие той се попритесни от нас. Няма от какво да се страхуваме, стига той да бъде уведомен преди двайсет и четири часа и да бъде последният член на управителния съвет, научил за заседанието. Само това оставаше да му предоставяме време, през което да подготви ответен удар. И, господа, не се изненадвайте от онова, което ще кажа и ще направя утре. Разчитайте на мен и се явете на всяка цена, за да ме подкрепите.

— Не смятате ли за нужно да ни съобщите какво точно смятате да правите?

— Не, господин Лийч, трябва да се явите на заседанието като безпристрастни членове на съвета, които просто изпълняват дълга си.

Тед Лийч и двамата му колеги вече започваха да разбират защо Чарлс Лестър е избрал именно Уилям Каин за следващ председател на съвета. Тръгнаха си от клуб „Метрополитън“ много по-спокойни, отколкото бяха дошли, макар че нямаха и представа какво точно ще се разиграе на заседанието, което им предстоеше да свикат. От своя страна, Уилям бе изпълнил първата част от напътствията на Томас Коен и сега очакваше с нетърпение да осъществи и втората, по-трудната.