Четвъртата маймуна [bg]

Бишъп се изкикоти тихо.

— Обзалагам се, че приятелите ти от Петдесет и първи участък смятат да оставят отключена вратата на килията на Камбъл тази нощ и да те пуснат вътре през задния вход, за да си побъбриш с него. Ако сутринта го намерят обесен на гредите, ще му пука ли на някого? Никой не пролива сълза за загубата на такива отрепки.

Ти го заслужаваш, нали така? Заради онова, което той ти причини.

— Какво беше истинското име на русокосия?

Бишъп не отговори веднага, но после гласът му се разнесе от високоговорителя, придружен от статично пращене:

— Франклин Кърби.

— Майка ти и госпожа Картър са планирали да избягат с Франклин Кърби от самото начало.

— Да.

— Баща ти не е бил част от плана.

Бишъп не каза нищо.

— Откъде майка ти и госпожа Картър са познавали Кърби? — Портър вече говореше каквото му хрумне. Изобщо не му пукаше за Кърби, нито за семейство Картър или за родителите на Бишъп, но знаеше, че докато поддържа разговора, Бишъп няма да нарани Емъри. Портър не искаше той да я наранява още повече.

Бишъп отново защрака микрофона — петдесет пъти.

— Кърби работеше със Саймън Картър в счетоводната фирма в Оперативния отдел. Мисля, че отговаряше за изнасянето на парите. По всяка вероятност двамата са смятали да си поделят парите, за да се подсигурят, че никой няма да ги преследва.

— Никой няма да ги преследва за няколко милиона долара и да рискува да изтече информация, която може да унищожи цялата им операция.

— Именно.

— Кърби обаче някак го е измамил, с помощта на майка ти — каза Портър. — И партньора си също, защото го е убил.

— Саймън Картър биеше съпругата си. Тя е съзряла изход и се е възползвала. Мисля, че майка ми се е съгласила да й помогне, а другият мъж е бил непредвидена жертва.

Портър почувства, че по крака му се стича нещо топло и го погледна. Раната се беше разтворила и отново кървеше. Той притисна ръка до бедрото си и продължи да се изкачва.

— Видял си името на Талбът на микробусите и си направил връзката, така ли?

От другата страна на линията настъпи мълчание.

— Бишъп?

— Баща ми ме научи да подхождам към всички ситуации с добре обмислен план. До шестнайсетата си година вече имах един куп фалшиви самоличности. Лесно е да се сдобиеш с такива документи, когато си в системата на приемните семейства. Запознах се с много обучаващи се престъпници от момента, в който стъпих в първия си групов дом. Обаче останах чист. Избягвах сбиванията и наркотиците. Съсредоточих се само върху едно нещо и накрая си намерих работа при Талбът. Бях търпелив. Започнах като стажант и се издигнах. Винаги съм бил добър с компютрите. Предполагам, че имам дарба. Не след дълго постъпих в отдел "Информационни технологии". Проследих стъпките на Саймън Картър. Той беше улеснил нещата за мен. Файловете, които беше откраднал? Картър беше направил копия в техните сървъри. Беше ги оставил под носовете им с имена на измислени, несъществуващи клиенти. За две години имах всичко, което той беше събрал, и още. Господин Картър беше натрупал информация за десетки престъпници от града, датираща от двайсетина години. Той имаше не само подробни данни за престъпленията им, но и счетоводни документи за почти всеки долар, който беше сменил собственика си. Те бяха лоши хора, Сам. Занимаваха се с всичко от хазарт до сексуално робство. Всичките бяха свързани и работеха заедно. Тази тайна престъпна групировка на злото дишаше като жив организъм. Денем работех за Талбът, а нощем свързвах късчетата на мръсната им игра.