![Четвъртата маймуна [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/3/9/9/chetvrtata-majmuna-bg-download.jpg)
Четвъртата маймуна [bg]
- Автор: Баркер Джей Ди
- Серия: У4М #1
- Год: 2017
- Язык: болгарский
- Год: Плеяда
- ISBN: 9789544093808
- Переводчик: Юлия Чернева
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Четвъртата маймуна [bg]». Краткое содержание книги:
Четвъртата маймуна — най-гениалното начало на роман, което съм чел през годините. Този трилър никога няма да ви разочарова. Джеймс Патерсън
Със замъгленото си периферно зрение той видя, че Бишъп спокойно се приближи до третата асансьорна шахта и застана на ръба с гръб към отвора. Помаха му за последен път и рече:
— Довиждане, Сам. Беше забавно. — След това отстъпи назад към шахтата и изчезна в тъмната бездна.
Пред очите на Портър се спусна мрак и той най-после припадна.
91
— Сам? Чуваш ли ме? Мисля, че се свестява…
Беше Клеър.
Клерче-меченце.
Пет мечета чули силен рев. Избягало едното и останали четири от пет.
Къде беше Бишъп?
— Моля, дръпнете се, госпожо.
Ярка светлина.
Най-ярката от всички възможни светлини.
— Детектив?
Светлината угасна с едно изщракване и Портър примигна. Главата му думкаше.
— Къде?
Клеър изблъска парамедика.
— На партера, пред входа на сградата. Смъкнахме те с коша на хеликоптера. Да носим дебелия ти задник по всичките онези стълби не беше възможност за избор.
— Бишъп уби Талбът.
Клеър отмести кичур коса от очите му.
— Знаем. Хей, виж…
Портър проследи пръста й.
Наш мина през въртящата се стъклена врата и я задържа отворена, докато двама парамедици изкараха количка с носилка с младо момиче. Над нея беше окачено пликче на интравенозна система за лечение. Главата и китката й бяха увити с бели бинтове.
— Тя…
— Ще се оправи — каза Клеър. — Бишъп я беше оковал с белезници за количка с носилка на дъното на асансьорната шахта. Жестоко обезводнена е и белезниците са се врязали в китката й, но мисля, че няма да загуби ръката си. Освен ухото Бишъп не я е докоснал. Само я е оставил там долу. През цялото време в сградата са влизали и излизали строителни екипи, но никой не е имал представа, че тя е там долу. Работили са на горните етажи.
Портър облиза устни. Гърлото му беше пресъхнало.
— Бишъп скочи в другата асансьорна шахта. Мъртъв ли е?
Клеър си пое дълбоко дъх и после го изпусна.
— Не е скочил, а се е спуснал с въже. Приготвил е въже и сбруя и ги е сложил на сервизната платформа под ръба на отвора на шахтата и се е спуснал до дъното. Когато отидохме там, намерихме дупка в стената, водеща до друг тунел под сградата на "Мълифакс". Избягал е, Сам. Изпратихме патрулни полицаи да проверят всички входове и изходи на тунелите, които фигурират в официалния градски регистър, но мисля, че няма да го намерим. Докато половината полицаи в града бяха в сградата и се опитваха да стигнат до твоя етаж от горе и от долу, Бишъп се е спуснал покрай нас и е изчезнал някъде под града.
— Госпожо? — прекъсна я единият парамедик. — Трябва да го закараме в болницата. Загубил е много кръв.
Клеър го стрелна с кръвнишки поглед и после се усмихна на Портър:
— Ти се справи добре, Сам. Откри Емъри и идентифицира У4М. Той все ще направи грешка и ще го намерим. До довечера светът ще познава лицето му. Няма къде да се скрие.
Портър стисна ръката й и видя, че качиха Емъри в линейка вдясно от него, и след това затвори очи. Искаше да спи.
92
Когато Портър отново отвори очи, забеляза, че се намира в болнична стая. Изглеждаше същата, в която беше преди това… Колко беше часът? Той потърси часовник или телефона си, но не видя. През прозореца струеше слънчева светлина и топлеше одеялото на леглото му. Наистина ли беше спал цяла нощ?
— Къде е проклетият бутон за повикване на медицинските сестри? — Портър плъзна ръка под чаршафите, за да го потърси, но успя само да увие тръбичката на интравенозната система около главата си.
— Не мога да те оставя сам нито за минута — рече Наш, който влезе в стаята. Носеше чаша кафе от автомат и пакетче продълговати лакрицови бонбони. — Вече виждам заглавието: "Детектив избягва от сериен убиец само за да се обеси в болнично легло".
— Не избягах. Той не възнамеряваше да ме убие — с дрезгав глас каза Портър.
Наш взе картонена чаша от нощното шкафче и му я даде.
— Опитай ги. Сестрата ги донесе преди няколко минути.